1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

Mai mult face un nume bun de cît untdelemnul mirositor, şi ziua morţii de cît ziua naşterii.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Mai bine să te duci într'o casă de jale de cît să te duci într'o casă de petrecere; căci acolo îţi aduci aminte de sfîrşitul oricărui om, şi cine trăieşte, îşi pune la inimă lucrul acesta.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mai bună este întristarea decît rîsul; căci prin întristarea feţei inima se face mai bună.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Inima înţelepţilor este în casa de jale, iar inima celor fără minte este în casa petrecerii.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Mai bine să asculţi mustrarea înţeleptului de cît să asculţi la cîntecul celor fără minte.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Căci rîsul celor fără minte este ca pîrăitul spinilor supt căldare. Şi aceasta este o deşertăciune.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Averea luată prin silă înebuneşte pe cel înţelept, şi mita strică inima.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Mai bun este sfîrşitul unui lucru de cît începutul lui; mai bine cel bun la suflet de cît cel îngîmfat.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

Nu te grăbi să te mînii în sufletul tău, căci mînia locuieşte în sînul nebunilor.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nu zice:,, Cum se face că zilele de mai înainte erau mai bune de cît acestea?`` Căci nu din înţelepciune întrebi aşa.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Înţelepciunea preţuieşte cît o moştenire, şi chiar mai mult pentru cei ce văd soarele.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

Căci ocrotire dă şi înţelepciunea, ocrotire dă şi argintul; dar un folos mai mult al ştiinţei este că înţelepciunea ţine în viaţă pe cei ce o au.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Uită-te cu băgare de seamă la lucrarea lui Dumnezeu: cine poate să îndrepte ce a făcut El strîmb?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

În ziua fericirii, fii fericit, şi în ziua nenorocirii, gîndeşte-te că Dumnezeu a făcut şi pe una şi pe cealaltă, pentruca omul să nu mai poată şti nimic din ce va fi după el.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

Tot felul de lucruri am văzut în zilele deşertăciunii mele. Este cîte un om fără prihană, care piere în neprihănirea lui, şi este cîte un nelegiuit, care o duce mult în răutatea lui.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

Nu fi prea neprihănit şi nu te arăta prea înţelept: pentru ce să te pierzi singur?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

Dar nu fi nici peste măsură de rău şi nu fi fără minte: pentru ce vrei să mori înainte de vreme?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Bine este să ţii la aceasta, dar nici pe cealaltă să n'o laşi din mînă; căci cine se teme de Dumnezeu, scapă din toate acestea.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

Înţelepciunea face pe cel înţelept mai tare de cît zece viteji, cari sînt într'o cetate.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Fiindcă pe pămînt nu este nici un om fără prihană, care să facă binele fără să păcătuiască.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Nu lua nici tu seama la toate vorbele cari se spun, ca nu cumva s'auzi pe sluga ta vorbindu-te de rău!

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

Căci ştie inima ta de cîte ori ai vorbit şi tu de rău pe alţii.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

Toate acestea le-am cercetat cu înţelepciune. Am zis:,, Mă voi înţelepţi.`` Dar înţelepciunea a rămas departe de mine.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Cu mult mai departe decît era mai înainte, şi ce adîncă! Cine o va putea găsi?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

M-am apucat şi am cercetat toate lucrurile, cu gînd să înţeleg, să adîncesc, şi să caut înţelepciunea şi rostul lucrurilor, şi să pricep nebunia răutăţii şi rătăcirea prostiei.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

Şi am găsit că mai amară de cît moartea este femeia, a cărei inimă este o cursă şi un laţ, şi ale cărei mîni sînt nişte lanţuri; cel plăcut lui Dumnezeu scapă de ea, dar cel păcătos este prins de ea.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Iată ce am găsit, zice Eclesiastul, cercetînd lucrurile unul cîte unul, ca să le pătrund rostul;

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

iată ce-mi caută şi acum sufletul, şi n'am găsit. Din o mie am găsit un om: dar o femeie n'am găsit în toate acestea.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Numai, iată ce am găsit: că Dumnezeu a făcut pe oameni fără prihană, dar ei umblă cu multe şiretenii.