1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core. O cîntare.) Dumnezeule, am auzit cu urechile noastre, şi părinţii noştri ne-au povestit lucrările, pe cari le-ai făcut pe vremea lor, în zilele de odinioară.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Cu mîna Ta, ai izgonit neamuri, ca să -i sădeşti pe ei, ai lovit popoare, ca să -i întinzi pe ei.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

Căci nu prin sabia lor au pus mîna pe ţară, nu braţul lor i -a mîntuit, ci dreapta Ta, braţul Tău, lumina Feţei Tale, pentrucă îi iubeai.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

Dumnezeule, Tu eşti Împăratul meu: porunceşte izbăvirea lui Iacov!

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Cu Tine doborîm pe vrăjmaşii noştri, cu Numele Tău zdrobim pe protivnicii noştri.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

Căci nu în arcul meu mă încred, nu sabia mea mă va scăpa;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

ci Tu ne izbăveşti de vrăjmaşii noştri, şi dai de ruşine pe cei ce ne urăsc.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

Noi, în fiecare zi, ne lăudăm cu Dumnezeu, şi pururea slăvim Numele Tău. -(Oprire).

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

Dar Tu ne lepezi, ne acoperi de ruşine, nu mai ieşi cu oştirile noastre;

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

ne faci să dăm dosul înaintea vrăjmaşului, şi ceice ne urăsc, ridică prăzi luate dela noi.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

Ne dai ca pe nişte oi de mîncat, şi ne risipeşti printre neamuri.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

Vinzi pe poporul Tău pe nimic, şi nu -l socoteşti de mare preţ.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

Ne faci de ocara vecinilor noştri, de batjocura şi de rîsul celor ce ne înconjoară.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

Ne faci de pomină printre neamuri, şi pricină de clătinare din cap printre popoare.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

Ocara mea este totdeauna înaintea mea, şi ruşinea îmi acopere faţa,

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

la glasul celui ce mă batjocoreşte şi mă ocărăşte, la vederea vrăjmaşului şi răzbunătorului.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

Toate acestea ni se întîmplă, fără ca noi să Te fi uitat, fără să fi călcat legămîntul Tău:

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

da, inima nu ni s'a abătut, paşii nu ni s'au depărtat de pe cărarea Ta,

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

ca să ne zdrobeşti în locuinţa şacalilor, şi să ne acoperi cu umbra morţii.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

Dacă am fi uitat Numele Dumnezeului nostru, şi ne-am fi întins mînile spre un dumnezeu străin,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

n'ar şti Dumnezeu lucrul acesta, El, care cunoaşte tainele inimii?

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

Dar din pricina Ta sîntem junghiaţi în toate zilele, sîntem priviţi ca nişte oi sortite pentru măcelărie.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

Trezeşte-Te! Pentruce dormi, Doamne? Trezeşte-Te! Nu ne lepăda pe vecie!

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

Pentruce Îţi ascunzi Faţa? Pentruce uiţi de nenorocirea şi apăsarea noastră?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

Căci sufletul ne este doborît în ţărînă de mîhnire, trupul nostru este lipit de pămînt.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Scoală-Te, ca să ne ajuţi! Izbăveşte-ne, pentru bunătatea Ta!