1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

Da, mi-am pus inima în căutarea tuturor acestor lucruri, am cercetat toate aceste lucruri, şi am văzut că cei neprihăniţi şi înţelepţi, şi faptele lor, sînt în mîna lui Dumnezeu, atît dragostea cît şi ura. Oamenii nu ştiu nimic mai dinainte; totul este înaintea lor în viitor.

2 В сичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

Tuturor li se întîmplă toate deopotrivă: aceeaş soartă are cel neprihănit şi cel rău, cel bun şi curat ca şi cel necurat, cel ce aduce jertfă, ca şi cel ce n'aduce jertfă; cel bun ca şi cel păcătos, cel ce jură ca şi cel ce se teme să jure!

3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

Iată cel mai mare rău în tot ce se face supt soare: anume că aceeaş soartă au toţi. De aceea şi este plină inima oamenilor de răutate, şi deaceea este atîta nebunie în inima lor tot timpul cît trăiesc. Şi după aceea? Se duc la cei morţi.

4 З ащото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

Căci cine este scutit? Oricine trăieşte, tot mai trage nădejde; căci un cîne viu face mai mult decît un leu mort.

5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

Cei vii, în adevăr, măcar ştiu că vor muri; dar cei morţi nu ştiu nimic, şi nu mai au nicio răsplată, fiindcă pînă şi pomenirea li se uită.

6 с ъщо и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

Şi dragostea lor, şi ura lor, şi pizma lor, de mult au şi pierit, şi niciodată nu vor mai avea parte de tot ce se face supt soare.

7 И ди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

Du-te, dar, de mănîncă-ţi pînea cu bucurie, şi bea-ţi cu inimă bună vinul; căci de mult a găsit Dumnezeu plăcere în ce faci tu acum.

8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

Hainele să-ţi fie albe, în orice vreme, şi untdelemnul să nu-ţi lipsească de pe cap.

9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

Gustă viaţa cu nevasta, pe care o iubeşti, în tot timpul vieţi tale deşerte, pe care ţi -a dat -o Dumnezeu supt soare, în această vreme trecătoare; căci aceasta îţi este partea în viaţă, în mijlocul trudei cu care te osteneşti supt soare.

10 В сичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

Tot ce găseşte mîna ta să facă, fă cu toată puterea ta! Căci, în locuinţa morţilor, în care mergi, nu mai este nici lucrare, nici chibzuială, nici ştiinţă, nici înţelepciune!

11 О бърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

Am mai văzut apoi supt soare că nu cei iuţi aleargă, că nu cei viteji cîştigă războiul, că nu cei înţelepţi cîştigă pînea, nici cei pricepuţi bogăţia, nici cei învăţaţi bunăvoinţa, ci toate atîrnă de vreme şi de împrejurări.

12 З ащото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

Căci omul nu-şi cunoaşte nici măcar ceasul, întocmai ca peştii prinşi în mreaja nimicitoare, şi ca păsările prinse în laţ; ca şi ei sînt prinşi şi fiii oamenilor în vremea nenorocirii, cînd vine fără veste nenorocirea peste ei.

13 И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

Am mai văzut următoarea înţelepciune supt soare, şi mi s'a părut mare.

14 И маше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

Era o mică cetate, cu puţini oameni în ea; şi a venit asupra ei un împărat puternic, a împresurat -o, şi a ridicat mari întărituri împotriva ei.

15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

În ea se afla un om sărac dar înţelept, care a scăpat cetatea cu înţelepciunea lui. Şi nimeni nu se gîndise la omul acela sărac.

16 Т огава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

Atunci am zis:,, Mai bună este înţelepciunea de cît tăria!`` Totuş înţelepciunea săracului este dispreţuită, şi nimeni nu -l ascultă.

17 Д умите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

Cuvintele înţelepţilor, ascultate în linişte, sînt mai de preţ decît strigătele unuia care stăpîneşte între nebuni.

18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.

Înţelepciunea este mai de preţ de cît sculele de război; dar un singur păcătos nimiceşte mult bine.