Йов 37 ~ Iov 37

picture

1 Д а! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си.

La auzul acestor lucruri îmi tremură inima de tot, şi sare din locul ei.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.

Ascultaţi, ascultaţi trăsnetul tunetului Său, bubuitul care iese din gura Lui!

3 П раща го под цялото небе и светкавицата Си - до краищата на земята;

Îl rostogoleşte pe toată întinderea cerurilor, şi fulgerul Lui luminează pînă la marginile pămîntului.

4 с лед нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.

Apoi se aude un bubuit, tună cu glasul Lui măreţ; şi nu mai opreşte fulgerul, de îndată ce răsună glasul Lui.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме;

Dumnezeu tună cu glasul Lui în chip minunat; face lucruri mari pe cari noi nu le înţelegem.

6 з ащото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

El zice zăpezii:, Cazi pe pămînt!` Zice acelaş lucru ploii, chiar şi celor mai puternice ploi.

7 з апечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.

Pecetluieşte mîna tuturor oamenilor, pentruca toţi să se recunoască de făpturi ale Lui.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си.

Fiara sălbatică se trage într'o peşteră, şi se culcă în vizuina ei.

9 О т пространството си иде бурята и студът - от ветровете, които разпръскват облаците.

Vijelia vine dela miazăzi, şi frigul, din vînturile dela miazănoapte.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват;

Dumnezeu, prin suflarea Lui, face ghiaţa, şi micşorează locul apelor mari.

11 с ъщо гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак,

Încarcă norii cu aburi, şi -i risipeşte schinteietori;

12 к оито според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо -

mişcarea lor se îndreaptă după planurile Lui, pentru împlinirea a tot ce le porunceşte El pe faţa pămîntului locuit.

13 б ило че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва.

Îi face să pară ca o nuia cu care loveşte pămîntul, sau ca un semn al dragostei Lui.

14 С лушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела.

Iov, ia aminte la aceste lucruri! Priveşte liniştit minunile lui Dumnezeu!

15 Р азбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?

Ştii cum cîrmuieşte Dumnezeu norii, şi cum face să strălucească din ei fulgerul Său?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание?

Înţelegi tu plutirea norilor, minunile Aceluia a cărui ştiinţă este desăvîrşită?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Ştii pentruce ţi se încălzesc veşmintele, cînd se odihneşte pămîntul de vîntul de miazăzi?

18 м ожеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво?

Poţi tu să întinzi cerurile ca El, tari ca o oglindă turnată?

19 Н аучи ни какво да Му кажем, защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.

Arată-ne ce trebuie să -I spunem. Căci sîntem prea neştiutori ca să -I putem vorbi.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?

Cine -I va da de veste că Îi voi vorbi? Dar care este omul care-şi doreşte pierderea?

21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Acum, fireşte, nu putem vedea lumina soarelui care străluceşte în dosul norilor, dar va trece un vînt şi -l va curăţi;

22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!

dela miază-noapte ne vine aurora, şi ce înfricoşată este măreţia care înconjoară pe Dumnezeu!

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.

Pe Cel Atotputernic nu -L putem ajunge, căci este mare în tărie, dar dreptul şi dreptatea deplină El nu le frînge.

24 З атова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните.

De aceea oamenii trebuie să se teamă de El; El nu-Şi îndreaptă privirile spre cei ce se cred înţelepţi.``