1 ( По слав. 124.) Песен на възкачванията. Онези, които уповават на Господа, са като хълма Сион, който не може да се поклати, а довека остава.

(O cîntare a treptelor.) Cei ce se încred în Domnul sînt ca muntele Sionului, care nu se clatină, ci stă întărit pe vecie.

2 К акто хълмовете окръжават Йерусалим, така Господ окръжава народа Си отсега и довека.

Cum este înconjurat Ierusalimului de munţi, aşa înconjoară Domnul pe poporul Său, deacum şi pînă în veac.

3 З ащото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, да не би праведните да протягат ръце към беззаконието.

Căci toiagul de cîrmuire al răutăţii nu va rămînea pe moştenirea celor neprihăniţi, pentru ca cei neprihăniţi să nu întindă mînile spre nelegiuire.

4 С тори добро, Господи, на добрите и на правдивите по сърце.

Doamne, varsă-Ţi binefacerile peste cei buni, şi peste cei cu inima fără prihană!

5 А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, тях Господ ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израел!

Dar pe ceice apucă pe căi lăturalnice, să -i nimicească Domnul împreună cu cei ce fac rău! Pacea să fie peste Israel!