1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

We have heard with our ears, O God, Our fathers have told us, What work thou didst in their days, In the days of old.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Thou didst drive out the nations with thy hand; But them thou didst plant: Thou didst afflict the peoples; But them thou didst spread abroad.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

For they gat not the land in possession by their own sword, Neither did their own arm save them; But thy right hand, and thine arm, and the light of thy countenance, Because thou wast favorable unto them.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

Thou art my King, O God: Command deliverance for Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Through thee will we push down our adversaries: Through thy name will we tread them under that rise up against us.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

For I will not trust in my bow, Neither shall my sword save me.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

But thou hast saved us from our adversaries, And hast put them to shame that hate us.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

In God have we made our boast all the day long, And we will give thanks unto thy name for ever. Selah

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

But now thou hast cast us off, and brought us to dishonor, And goest not forth with our hosts.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

Thou makest us to turn back from the adversary; And they that hate us take spoil for themselves.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

Thou hast made us like sheep appointed for food, And hast scattered us among the nations.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

Thou sellest thy people for nought, And hast not increased thy wealth by their price.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

Thou makest us a reproach to our neighbors, A scoffing and a derision to them that are round about us.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

Thou makest us a byword among the nations, A shaking of the head among the peoples.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

All the day long is my dishonor before me, And the shame of my face hath covered me,

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

For the voice of him that reproacheth and blasphemeth, By reason of the enemy and the avenger.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

All this is come upon us; Yet have we not forgotten thee, Neither have we dealt falsely in thy covenant.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

Our heart is not turned back, Neither have our steps declined from thy way,

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

That thou hast sore broken us in the place of jackals, And covered us with the shadow of death.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

If we have forgotten the name of our God, Or spread forth our hands to a strange god;

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Will not God search this out? For he knoweth the secrets of the heart.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

Yea, for thy sake are we killed all the day long; We are accounted as sheep for the slaughter.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

Awake, why sleepest thou, O Lord? Arise, cast us not off for ever.

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

Wherefore hidest thou thy face, And forgettest our affliction and our oppression?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

For our soul is bowed down to the dust: Our body cleaveth unto the earth.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Rise up for our help, And redeem us for thy lovingkindness' sake.