1 З ащото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;

For yourselves, brethren, know our entering in unto you, that it hath not been found vain:

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

but having suffered before and been shamefully treated, as ye know, at Philippi, we waxed bold in our God to speak unto you the gospel of God in much conflict.

3 З ащото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;

For our exhortation is not of error, nor of uncleanness, nor in guile:

4 н о както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

but even as we have been approved of God to be intrusted with the gospel, so we speak; not as pleasing men, but God who proveth our hearts.

5 З ащото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

For neither at any time were we found using words of flattery, as ye know, nor a cloak of covetousness, God is witness;

6 н ито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

nor seeking glory of men, neither from you nor from others, when we might have claimed authority as apostles of Christ.

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.

But we were gentle in the midst of you, as when a nurse cherisheth her own children:

8 Т ака, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

even so, being affectionately desirous of you, we were well pleased to impart unto you, not the gospel of God only, but also our own souls, because ye were become very dear to us.

9 З атова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как като работехме денем и нощем, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

For ye remember, brethren, our labor and travail: working night and day, that we might not burden any of you, we preached unto you the gospel of God.

10 В ие сте свидетели и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,

Ye are witnesses, and God also, how holily and righteously and unblameably we behaved ourselves toward you that believe:

11 к ато знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща - децата си,

as ye know how we dealt with each one of you, as a father with his own children, exhorting you, and encouraging you, and testifying,

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

to the end that ye should walk worthily of God, who calleth you into his own kingdom and glory.

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

And for this cause we also thank God without ceasing, that, when ye received from us the word of the message, even the word of God, ye accepted it not as the word of men, but, as it is in truth, the word of God, which also worketh in you that believe.

14 З ащото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,

For ye, brethren, became imitators of the churches of God which are in Judaea in Christ Jesus: for ye also suffered the same things of your own countrymen, even as they did of the Jews;

15 к оито убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,

who both killed the Lord Jesus and the prophets, and drove out us, and pleased not God, and are contrary to all men;

16 к ато ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Апостолът желае да посети солунската църква

forbidding us to speak to the Gentiles that they may be saved; to fill up their sins always: but the wrath is come upon them to the uttermost.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

But we, brethren, being bereaved of you for a short season, in presence not in heart, endeavored the more exceedingly to see your face with great desire:

18 З ащото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

because we would fain have come unto you, I Paul once and again; and Satan hindered us.

19 П онеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие - пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

For what is our hope, or joy, or crown of glorying? Are not even ye, before our Lord Jesus at his coming?

20 З ащото вие сте наша слава и радост.

For ye are our glory and our joy.