1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:
Then sang Deborah and Barak the son of Abinoam on that day, saying,
2 З атова, че в Израел водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа.
For that the leaders took the lead in Israel, For that the people offered themselves willingly, Bless ye Jehovah.
3 Ч уйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израелевия Бог, ще пея хвала.
Hear, O ye kings; give ear, O ye princes; I, even I, will sing unto Jehovah; I will sing praise to Jehovah, the God of Israel.
4 Г осподи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода.
Jehovah, when thou wentest forth out of Seir, When thou marchedst out of the field of Edom, The earth trembled, the heavens also dropped, Yea, the clouds dropped water.
5 П ланините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай - от присъствието на Господа, Израелевия Бог.
The mountains quaked at the presence of Jehovah, Even yon Sinai at the presence of Jehovah, the God of Israel.
6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана.
In the days of Shamgar the son of Anath, In the days of Jael, the highways were unoccupied, And the travellers walked through byways.
7 П рестанаха управниците в Израел; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израел.
The rulers ceased in Israel, they ceased, Until that I Deborah arose, That I arose a mother in Israel.
8 И збраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израел?
They chose new gods; Then was war in the gates: Was there a shield or spear seen Among forty thousand in Israel?
9 С ърцето ми е към началниците на Израел, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
My heart is toward the governors of Israel, That offered themselves willingly among the people: Bless ye Jehovah.
10 В ие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това!
Tell of it, ye that ride on white asses, Ye that sit on rich carpets, And ye that walk by the way.
11 Д алеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израел. Тогава народът Господен слезе при портите.
Far from the noise of archers, in the places of drawing water, There shall they rehearse the righteous acts of Jehovah, Even the righteous acts of his rule in Israel. Then the people of Jehovah went down to the gates.
12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
Awake, awake, Deborah; Awake, awake, utter a song: Arise, Barak, and lead away thy captives, thou son of Abinoam.
13 Т огава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните.
Then came down a remnant of the nobles and the people; Jehovah came down for me against the mighty.
14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон - онези, които държат жезъл на повелител.
Out of Ephraim came down they whose root is in Amalek; After thee, Benjamin, among thy peoples; Out of Machir came down governors, And out of Zebulun they that handle the marshal's staff.
15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения.
And the princes of Issachar were with Deborah; As was Issachar, so was Barak; Into the valley they rushed forth at his feet. By the watercourses of Reuben There were great resolves of heart.
16 З ащо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания.
Why sattest thou among the sheepfolds, To hear the pipings for the flocks? At the watercourses of Reuben There were great searchings of heart.
17 Г алаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си.
Gilead abode beyond the Jordan: And Dan, why did he remain in ships? Asher sat still at the haven of the sea, And abode by his creeks.
18 З авулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим - по опасните места на полето.
Zebulun was a people that jeoparded their lives unto the death, And Naphtali, upon the high places of the field.
19 Д ойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха.
The kings came and fought; Then fought the kings of Canaan. In Taanach by the waters of Megiddo: They took no gain of money.
20 О т небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
From heaven fought the stars, From their courses they fought against Sisera.
21 Р еката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя.
The river Kishon swept them away, That ancient river, the river Kishon. O my soul, march on with strength.
22 Т огава се счупиха конските копита от стремителното тичане - стремителното тичане на силните им.
Then did the horsehoofs stamp By reason of the prancings, the prancings of their strong ones.
23 К ълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните.
Curse ye Meroz, said the angel of Jehovah. Curse ye bitterly the inhabitants thereof, Because they came not to the help of Jehovah, To the help of Jehovah against the mighty.
24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
Blessed above women shall Jael be, The wife of Heber the Kenite; Blessed shall she be above women in the tent.
25 В ода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша.
He asked water, and she gave him milk; She brought him butter in a lordly dish.
26 Р ъката си протегна към кола и десницата си - към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му.
She put her hand to the tent-pin, And her right hand to the workmen's hammer; And with the hammer she smote Sisera, she smote through his head; Yea, she pierced and struck through his temples.
27 В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.
At her feet he bowed, he fell, he lay; At her feet he bowed, he fell; Where he bowed, there he fell down dead.
28 С исаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
Through the window she looked forth, and cried, The mother of Sisera cried through the lattice, Why is his chariot so long in coming? Why tarry the wheels of his chariots?
29 М ъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:
Her wise ladies answered her, Yea, she returned answer to herself,
30 Н е са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените.
Have they not found, have they not divided the spoil? A damsel, two damsels to every man; To Sisera a spoil of dyed garments, A spoil of dyed garments embroidered, Of dyed garments embroidered on both sides, on the necks of the spoil?
31 Т ака да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.
So let all thine enemies perish, O Jehovah: But let them that love him be as the sun when he goeth forth in his might. And the land had rest forty years.