1 Е то, хубава си, любима моя; ето, хубава си; очите ти под булото са като на гълъб; косите ти са като стадо кози, налягали по Галаадската планина.

Behold, thou art fair, my love; behold, thou art fair; Thine eyes are as doves behind thy veil. Thy hair is as a flock of goats, That lie along the side of mount Gilead.

2 З ъбите ти са като стадо току-що подстригани овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.

Thy teeth are like a flock of ewes that are newly shorn, Which are come up from the washing, Whereof every one hath twins, And none is bereaved among them.

3 У стните ти са като червена прежда и устата ти - прекрасни; челото ти под булото е като част от нар;

Thy lips are like a thread of scarlet, And thy mouth is comely. Thy temples are like a piece of a pomegranate Behind thy veil.

4 ш ията ти е като Давидова кула, съградена за оръжейница, където висят хиляда малки щита - всички щитове на силни мъже;

Thy neck is like the tower of David builded for an armory, Whereon there hang a thousand bucklers, All the shields of the mighty men.

5 д вете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете.

Thy two breasts are like two fawns That are twins of a roe, Which feed among the lilies.

6 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Until the day be cool, and the shadows flee away, I will get me to the mountain of myrrh, And to the hill of frankincense.

7 Т и си все красива, любима моя; и недостатък няма в теб.

Thou art all fair, my love; And there is no spot in thee.

8 Е ла с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан; погледни от върха на Аман, от върха на Санир и на Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Come with me from Lebanon, my bride, With me from Lebanon: Look from the top of Amana, From the top of Senir and Hermon, From the lions' dens, From the mountains of the leopards.

9 П ленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

Thou hast ravished my heart, my sister, my bride; Thou hast ravished my heart with one of thine eyes, With one chain of thy neck.

10 К олко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов и благоуханието на твоите масла - от всякакъв вид аромати!

How fair is thy love, my sister, my bride! How much better is thy love than wine! And the fragrance of thine oils than all manner of spices!

11 О т устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Thy lips, O my bride, drop as the honeycomb: Honey and milk are under thy tongue; And the smell of thy garments is like the smell of Lebanon.

12 Г радина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

A garden shut up is my sister, my bride; A spring shut up, a fountain sealed.

13 Т воите растения са рай от нарове с отбрани плодове, кипър с нард,

Thy shoots are an orchard of pomegranates, with precious fruits; Henna with spikenard plants,

14 н ард и шафран, тръстика и канела, с всички дървета, които доставят благоухания като ливан, смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.

Spikenard and saffron, Calamus and cinnamon, with all trees of frankincense; Myrrh and aloes, with all the chief spices.

15 Г радински извор си ти, кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.

Thou art a fountain of gardens, A well of living waters, And flowing streams from Lebanon.

16 С ъбуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.

Awake, O north wind; and come, thou south; Blow upon my garden, that the spices thereof may flow out. Let my beloved come into his garden, And eat his precious fruits.