1 П авел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога

Paul, a servant of Jesus Christ, called to be an apostle, separated unto the gospel of God,

2 ( което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)

which he promised afore through his prophets in the holy scriptures,

3 з а Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,

concerning his Son, who was born of the seed of David according to the flesh,

4 а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

who was declared to be the Son of God with power, according to the spirit of holiness, by the resurrection from the dead; even Jesus Christ our Lord,

5 ч рез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;

through whom we received grace and apostleship, unto obedience of faith among all the nations, for his name's sake;

6 м ежду които сте и вие, призовани от Исус Христос;

among whom are ye also called to be Jesus Christ's:

7 д о всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

To all that are in Rome, beloved of God, called to be saints: Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.

8 Н ай-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.

First, I thank my God through Jesus Christ for you all, that your faith is proclaimed throughout the whole world.

9 П онеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

For God is my witness, whom I serve in my spirit in the gospel of his Son, how unceasingly I make mention of you, always in my prayers

10 к ато се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

making request, if by any means now at length I may be prospered by the will of God to come unto you.

11 З ащото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

For I long to see you, that I may impart unto you some spiritual gift, to the end ye may be established;

12 и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.

that is, that I with you may be comforted in you, each of us by the other's faith, both yours and mine.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.

And I would not have you ignorant, brethren, that oftentimes I purposed to come unto you (and was hindered hitherto), that I might have some fruit in you also, even as in the rest of the Gentiles.

14 И мам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

I am debtor both to Greeks and to Barbarians, both to the wise and to the foolish.

15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

So, as much as in me is, I am ready to preach the gospel to you also that are in Rome.

16 З ащото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва - първо на юдеина, а после и на езичника.

For I am not ashamed of the gospel: for it is the power of God unto salvation to every one that believeth; to the Jew first, and also to the Greek.

17 З ащото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее." Греховността на света

For therein is revealed a righteousness of God from faith unto faith: as it is written, But the righteous shall live by faith.

18 З ащото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.

For the wrath of God is revealed from heaven against all ungodliness and unrighteousness of men, who hinder the truth in unrighteousness;

19 П онеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

because that which is known of God is manifest in them; for God manifested it unto them.

20 П онеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

For the invisible things of him since the creation of the world are clearly seen, being perceived through the things that are made, even his everlasting power and divinity; that they may be without excuse:

21 З ащото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.

because that, knowing God, they glorified him not as God, neither gave thanks; but became vain in their reasonings, and their senseless heart was darkened.

22 П редставяха се за мъдри, а станаха глупци

Professing themselves to be wise, they became fools,

23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.

and changed the glory of the incorruptible God for the likeness of an image of corruptible man, and of birds, and four-footed beasts, and creeping things.

24 З атова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,

Wherefore God gave them up in the lusts of their hearts unto uncleanness, that their bodies should be dishonored among themselves:

25 т е, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.

for that they exchanged the truth of God for a lie, and worshipped and served the creature rather than the Creator, who is blessed for ever. Amen.

26 З атова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.

For this cause God gave them up unto vile passions: for their women changed the natural use into that which is against nature:

27 Т ака и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.

and likewise also the men, leaving the natural use of the woman, burned in their lust one toward another, men with men working unseemliness, and receiving in themselves that recompense of their error which was due.

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

And even as they refused to have God in their knowledge, God gave them up unto a reprobate mind, to do those things which are not fitting;

29 и зпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;

being filled with all unrighteousness, wickedness, covetousness, maliciousness; full of envy, murder, strife, deceit, malignity; whisperers,

30 к люкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

backbiters, hateful to God, insolent, haughty, boastful, inventors of evil things, disobedient to parents,

31 б езразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

without understanding, covenant-breakers, without natural affection, unmerciful:

32 к оито, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

who, knowing the ordinance of God, that they that practise such things are worthy of death, not only do the same, but also consent with them that practise them.