1 ( По слав. 64.) За първия певец, Давидов псалом. Песен. Теб чака хваление, Боже, в Сион; и пред Тебе ще се изпълни оброкът.

Praise waiteth for thee, O God, in Zion; And unto thee shall the vow be performed.

2 Т и, Който слушаш молитва, при Тебе ще идва всяка твар.

O thou that hearest prayer, Unto thee shall all flesh come.

3 Б еззакония ме надвиха; но престъпленията ни - Ти ще ги очистиш.

Iniquities prevail against me: As for our transgressions, thou wilt forgive them.

4 Б лажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове; ще се наситим от благата на Твоя дом, на святия Ти храм.

Blessed is the man whom thou choosest, and causest to approach unto thee, That he may dwell in thy courts: We shall be satisfied with the goodness of thy house, Thy holy temple.

5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, надеждо на всичките земни краища и на онези, които са далеч по море -

By terrible things thou wilt answer us in righteousness, Oh God of our salvation, Thou that art the confidence of all the ends of the earth, And of them that are afar off upon the sea:

6 Т и, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

Who by his strength setteth fast the mountains, Being girded about with might;

7 К ойто правиш да утихва шумът на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.

Who stilleth the roaring of the seas, The roaring of their waves, And the tumult of the peoples.

8 Т ака и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;

They also that dwell in the uttermost parts are afraid at thy tokens: Thou makest the outgoings of the morning and evening to rejoice.

9 к ато посещаваш земята и я напояваш, Ти я обогатяваш преизобилно. Реките Божии са пълни с вода, за да дадеш жито на народа Си, защото така си приготвил земята;

Thou visitest the earth, and waterest it, Thou greatly enrichest it; The river of God is full of water: Thou providest them grain, when thou hast so prepared the earth.

10 к ато напояваш нейните бразди, изравняваш буците ѝ; като я размекваш с капките на дъжда, благославяш поникналото от нея;

Thou waterest its furrows abundantly; Thou settlest the ridges thereof: Thou makest it soft with showers; Thou blessest the springing thereof.

11 в ърху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина.

Thou crownest the year with thy goodness; And thy paths drop fatness.

12 П асбищата на пустинята капят от изобилията си и хълмовете се опасват с радост;

They drop upon the pastures of the wilderness; And the hills are girded with joy.

13 л ивадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, също и пеят.

The pastures are clothed with flocks; The valleys also are covered over with grain; They shout for joy, they also sing.