1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

Now the men of Israel had sworn in Mizpah, saying, There shall not any of us give his daughter unto Benjamin to wife.

2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

And the people came to Beth-el, and sat there till even before God, and lifted up their voices, and wept sore.

3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

And they said, O Jehovah, the God of Israel, why is this come to pass in Israel, that there should be to-day one tribe lacking in Israel?

4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

And it came to pass on the morrow, that the people rose early, and built there an altar, and offered burnt-offerings and peace-offerings.

5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

And the children of Israel said, Who is there among all the tribes of Israel that came not up in the assembly unto Jehovah? For they had made a great oath concerning him that came not up unto Jehovah to Mizpah, saying, He shall surely be put to death.

6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

And the children of Israel repented them for Benjamin their brother, and said, There is one tribe cut off from Israel this day.

7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

How shall we do for wives for them that remain, seeing we have sworn by Jehovah that we will not give them of our daughters to wives?

8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

And they said, What one is there of the tribes of Israel that came not up unto Jehovah to Mizpah? And, behold, there came none to the camp from Jabesh-gilead to the assembly.

9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

For when the people were numbered, behold, there were none of the inhabitants of Jabesh-gilead there.

10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

And the congregation sent thither twelve thousand men of the valiantest, and commanded them, saying, Go and smite the inhabitants of Jabesh-gilead with the edge of the sword, with the women and the little ones.

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

And this is the thing that ye shall do: ye shall utterly destroy every male, and every woman that hath lain by man.

12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

And they found among the inhabitants of Jabesh-gilead four hundred young virgins, that had not known man by lying with him; and they brought them unto the camp to Shiloh, which is in the land of Canaan.

13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

And the whole congregation sent and spake to the children of Benjamin that were in the rock of Rimmon, and proclaimed peace unto them.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

And Benjamin returned at that time; and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh-gilead: and yet so they sufficed them not.

15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

And the people repented them for Benjamin, because that Jehovah had made a breach in the tribes of Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

Then the elders of the congregation said, How shall we do for wives for them that remain, seeing the women are destroyed out of Benjamin?

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

And they said, There must be an inheritance for them that are escaped of Benjamin, that a tribe be not blotted out from Israel.

18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

Howbeit we may not give them wives of our daughters, for the children of Israel had sworn, saying, Cursed be he that giveth a wife to Benjamin.

19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

And they said, Behold, there is a feast of Jehovah from year to year in Shiloh, which is on the north of Beth-el, on the east side of the highway that goeth up from Beth-el to Shechem, and on the south of Lebonah.

20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

And they commanded the children of Benjamin, saying, Go and lie in wait in the vineyards,

21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

and see, and, behold, if the daughters of Shiloh come out to dance in the dances, then come ye out of the vineyards, and catch you every man his wife of the daughters of Shiloh, and go to the land of Benjamin.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

And it shall be, when their fathers or their brethren come to complain unto us, that we will say unto them, Grant them graciously unto us, because we took not for each man of them his wife in battle, neither did ye give them unto them, else would ye now be guilty.

23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

And the children of Benjamin did so, and took them wives, according to their number, of them that danced, whom they carried off: and they went and returned unto their inheritance, and built the cities, and dwelt in them.

24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

And the children of Israel departed thence at that time, every man to his tribe and to his family, and they went out from thence every man to his inheritance.

25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

In those days there was no king in Israel: every man did that which was right in his own eyes.