1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now Jacob saw that there was grain in Egypt, and Jacob said unto his sons, Why do ye look one upon another?

2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

And he said, Behold, I have heard that there is grain in Egypt: get you down thither, and buy for us from thence; that we may live, and not die.

3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

And Joseph's ten brethren went down to buy grain from Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

But Benjamin, Joseph's brother, Jacob sent not with his brethren; for he said, Lest Peradventure harm befall him.

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.

And the sons of Israel came to buy among those that came: for the famine was in the land of Canaan.

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.

And Joseph was the governor over the land; he it was that sold to all the people of the land. And Joseph's brethren came, and bowed down themselves to him with their faces to the earth.

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

And Joseph saw his brethren, and he knew them, but made himself strange unto them, and spake roughly with them; and he said unto them. Whence come ye? And they said, From the land of Canaan to buy food.

8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)

And Joseph knew his brethren, but they knew not him.

9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.

And Joseph remembered the dreams which he dreamed of them, and said unto them, Ye are spies; to see the nakedness of the land ye are come.

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

And they said unto him, Nay, my lord, but to buy food are thy servants come.

11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.

We are all one man's sons; we are true men, thy servants are no spies.

12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.

And he said unto them, Nay, but to see the nakedness of the land ye are come.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.

And they said, We thy servants are twelve brethren, the sons of one man in the land of Canaan; and, behold, the youngest is this day with our father, and one is not.

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.

And Joseph said unto them, That is it that I spake unto you, saying, Ye are spies:

15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.

hereby ye shall be proved: by the life of Pharaoh ye shall not go forth hence, except your youngest brother come hither.

16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you, and let him fetch your brother, and ye shall be bound, that your words may be proved, whether there be truth in you: or else by the life of Pharaoh surely ye are spies.

17 И ги постави под стража за три дни.

And he put them all together into ward three days.

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

And Joseph said unto them the third day, This do, and live: for I fear God:

19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,

if ye be true men, let one of your brethren be bound in your prison-house; but go ye, carry grain for the famine of your houses:

20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.

and bring your youngest brother unto me; so shall your words be verified, and ye shall not die. And they did so.

21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

And they said one to another, We are verily guilty concerning our brother, in that we saw the distress of his soul, when he besought us, and we would not hear; therefore is this distress come upon us.

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.

And Reuben answered them, saying, Spake I not unto you, saying, Do not sin against the child; and ye would not hear? therefore also, behold, his blood is required.

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

And they knew not that Joseph understood them; for there was an interpreter between them.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан

And he turned himself about from them, and wept; and he returned to them, and spake to them, and took Simeon from among them, and bound him before their eyes.

25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.

Then Joseph commanded to fill their vessels with grain, and to restore every man's money into his sack, and to give them provisions for the way: and thus was it done unto them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.

And they laded their asses with their grain, and departed thence.

27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

And as one of them opened his sack to give his ass provender in the lodging-place, he espied his money; and, behold, it was in the mouth of his sack.

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

And he said unto his brethren, My money is restored; and, lo, it is even in my sack: and their heart failed them, and they turned trembling one to another, saying, What is this that God hath done unto us?

29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.

And they came unto Jacob their father unto the land of Canaan, and told him all that had befallen them, saying,

30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.

The man, the lord of the land, spake roughly with us, and took us for spies of the country.

31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;

And we said unto him, We are true men; and we are no spies:

32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

we are twelve brethren, sons of our father; one is not, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,

And the man, the lord of the land, said unto us, Hereby shall I know that ye are true men: leave one of your brethren with me, and take grain for the famine of your houses, and go your way;

34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

and bring your youngest brother unto me: then shall I know that ye are no spies, but that ye are true men: so will I deliver you your brother, and ye shall traffic in the land.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

And it came to pass as they emptied their sacks, that, behold, every man's bundle of money was in his sack: and when they and their father saw their bundles of money, they were afraid.

36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

And Jacob their father said unto them, Me have ye bereaved of my children: Joseph is not, and Simeon is not, and ye will take Benjamin away: all these things are against me.

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

And Reuben spake unto his father, saying, Slay my two sons, if I bring him not to thee: deliver him into my hand, and I will bring him to thee again.

38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

And he said, My son shall not go down with you; for his brother is dead, and he only is left: if harm befall him by the way in which ye go, then will ye bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.