1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?
И узнал Иаков, что в Египте есть хлеб, и сказал Иаков сыновьям своим: что вы смотрите?
2 К аза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
И сказал: вот, я слышал, что есть хлеб в Египте; пойдите туда и купите нам оттуда хлеба, чтобы нам жить и не умереть.
3 Т огава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Десять братьев Иосифовых пошли купить хлеба в Египте,
4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
а Вениамина, брата Иосифова, не послал Иаков с братьями его, ибо сказал: не случилось бы с ним беды.
5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израел да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.
И пришли сыны Израилевы покупать хлеб, вместе с другими пришедшими, ибо в земле Ханаанской был голод.
6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.
Иосиф же был начальником в земле той; он и продавал хлеб всему народу земли. Братья Иосифа пришли и поклонились ему лицем до земли.
7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
И увидел Иосиф братьев своих и узнал их; но показал, будто не знает их, и говорил с ними сурово и сказал им: откуда вы пришли? Они сказали: из земли Ханаанской, купить пищи.
8 ( А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)
Иосиф узнал братьев своих, но они не узнали его.
9 Т огава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.
И вспомнил Иосиф сны, которые снились ему о них; и сказал им: вы соглядатаи, вы пришли высмотреть наготу земли сей.
10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
Они сказали ему: нет, господин наш; рабы твои пришли купить пищи;
11 Н ие всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.
мы все дети одного человека; мы люди честные; рабы твои не бывали соглядатаями.
12 Н о той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.
Он сказал им: нет, вы пришли высмотреть наготу земли сей.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.
Они сказали: нас, рабов твоих, двенадцать братьев; мы сыновья одного человека в земле Ханаанской, и вот, меньший теперь с отцом нашим, а одного не стало.
14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.
И сказал им Иосиф: это самое я и говорил вам, сказав: вы соглядатаи;
15 Е то как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.
вот как вы будете испытаны: жизнью фараона, вы не выйдете отсюда, если не придет сюда меньший брат ваш;
16 П ратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.
пошлите одного из вас, и пусть он приведет брата вашего, а вы будете задержаны; и откроется, правда ли у вас; и если нет, жизнью фараона, что вы соглядатаи.
17 И ги постави под стража за три дни.
И отдал их под стражу на три дня.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
И сказал им Иосиф в третий день: вот что сделайте, и останетесь живы, ибо я боюсь Бога:
19 А ко сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове,
если вы люди честные, то один брат из вас пусть содержится в доме, где вы заключены; а вы пойдите, отвезите хлеб, ради голода семейств ваших;
20 п ък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.
брата же вашего меньшого приведите ко мне, чтобы оправдались слова ваши и чтобы не умереть вам. Так они и сделали.
21 Т е си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
И говорили они друг другу: точно мы наказываемся за грех против брата нашего; мы видели страдание души его, когда он умолял нас, но не послушали; за то и постигло нас горе сие.
22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.
Рувим отвечал им и сказал: не говорил ли я вам: не грешите против отрока? но вы не послушались; вот, кровь его взыскивается.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
А того не знали они, что Иосиф понимает; ибо между ними был переводчик.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. Йосифовите братя се връщат в Ханаан
И отошел от них, и заплакал. И возвратился к ним, и говорил с ними, и, взяв из них Симеона, связал его пред глазами их.
25 Т огава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.
И приказал Иосиф наполнить мешки их хлебом, а серебро их возвратить каждому в мешок его, и дать им запасов на дорогу. Так и сделано с ними.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.
Они положили хлеб свой на ослов своих, и пошли оттуда.
27 Н о когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
И открыл один мешок свой, чтобы дать корму ослу своему на ночлеге, и увидел серебро свое в отверстии мешка его,
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
и сказал своим братьям: серебро мое возвращено; вот оно в мешке у меня. И смутилось сердце их, и они с трепетом друг другу говорили: что это Бог сделал с нами?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.
И пришли к Иакову, отцу своему, в землю Ханаанскую и рассказали ему всё случившееся с ними, говоря:
30 К азаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.
начальствующий над тою землею говорил с нами сурово и принял нас за соглядатаев земли той.
31 Н о ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;
И сказали мы ему: мы люди честные; мы не бывали соглядатаями;
32 д ванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
нас двенадцать братьев, сыновей у отца нашего; одного не стало, а меньший теперь с отцом нашим в земле Ханаанской.
33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,
И сказал нам начальствующий над тою землею: вот как узнаю я, честные ли вы люди: оставьте у меня одного брата из вас, а вы возьмите хлеб ради голода семейств ваших и пойдите,
34 п ък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.
и приведите ко мне меньшого брата вашего; и узнаю я, что вы не соглядатаи, но люди честные; отдам вам брата вашего, и вы можете промышлять в этой земле.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.
Когда же они опорожняли мешки свои, вот, у каждого узел серебра его в мешке его. И увидели они узлы серебра своего, они и отец их, и испугались.
36 Т огава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!
И сказал им Иаков, отец их: вы лишили меня детей: Иосифа нет, и Симеона нет, и Вениамина взять хотите, --все это на меня!
37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
И сказал Рувим отцу своему, говоря: убей двух моих сыновей, если я не приведу его к тебе; отдай его на мои руки; я возвращу его тебе.
38 Я ков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Он сказал: не пойдет сын мой с вами; потому что брат его умер, и он один остался; если случится с ним несчастье на пути, в который вы пойдете, то сведете вы седину мою с печалью во гроб.