1 ( По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

(30-1) ^^Начальнику хора. Псалом Давида.^^ (30-2) На Тебя, Господи, уповаю, да не постыжусь вовек; по правде Твоей избавь меня;

2 П риклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

(30-3) приклони ко мне ухо Твое, поспеши избавить меня. Будь мне каменною твердынею, домом прибежища, чтобы спасти меня,

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

(30-4) ибо Ты каменная гора моя и ограда моя; ради имени Твоего води меня и управляй мною.

4 И змъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

(30-5) Выведи меня из сети, которую тайно поставили мне, ибо Ты крепость моя.

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

(30-6) В Твою руку предаю дух мой; Ты избавлял меня, Господи, Боже истины.

6 М разя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

(30-7) Ненавижу почитателей суетных идолов, но на Господа уповаю.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

(30-8) Буду радоваться и веселиться о милости Твоей, потому что Ты призрел на бедствие мое, узнал горесть души моей

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

(30-9) и не предал меня в руки врага; поставил ноги мои на пространном месте.

9 С мили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

(30-10) Помилуй меня, Господи, ибо тесно мне; иссохло от горести око мое, душа моя и утроба моя.

10 З ащото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

(30-11) Истощилась в печали жизнь моя и лета мои в стенаниях; изнемогла от грехов моих сила моя, и кости мои иссохли.

11 Н а всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

(30-12) От всех врагов моих я сделался поношением даже у соседей моих и страшилищем для знакомых моих; видящие меня на улице бегут от меня.

12 К ато някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

(30-13) Я забыт в сердцах, как мертвый; я--как сосуд разбитый,

13 з ащото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

(30-14) ибо слышу злоречие многих; отвсюду ужас, когда они сговариваются против меня, умышляют исторгнуть душу мою.

14 Н о аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

(30-15) А я на Тебя, Господи, уповаю; я говорю: Ты--мой Бог.

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

(30-16) В Твоей руке дни мои; избавь меня от руки врагов моих и от гонителей моих.

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

(30-17) Яви светлое лице Твое рабу Твоему; спаси меня милостью Твоею.

17 Г осподи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

(30-18) Господи! да не постыжусь, что я к Тебе взываю; нечестивые же да посрамятся, да умолкнут в аде.

18 Н ека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

(30-19) Да онемеют уста лживые, которые против праведника говорят злое с гордостью и презреньем.

19 К олко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

(30-20) Как много у Тебя благ, которые Ты хранишь для боящихся Тебя и которые приготовил уповающим на Тебя пред сынами человеческими!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

(30-21) Ты укрываешь их под покровом лица Твоего от мятежей людских, скрываешь их под сенью от пререкания языков.

21 Б лагословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

(30-22) Благословен Господь, что явил мне дивную милость Свою в укрепленном городе!

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

(30-23) В смятении моем я думал: 'отвержен я от очей Твоих'; но Ты услышал голос молитвы моей, когда я воззвал к Тебе.

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

(30-24) Любите Господа, все праведные Его; Господь хранит верных и поступающим надменно воздает с избытком.

24 Д ерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

(30-25) Мужайтесь, и да укрепляется сердце ваше, все надеющиеся на Господа!