1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

Опротивела душе моей жизнь моя; предамся печали моей; буду говорить в горести души моей.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

Скажу Богу: не обвиняй меня; объяви мне, за что Ты со мною борешься?

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Хорошо ли для Тебя, что Ты угнетаешь, что презираешь дело рук Твоих, а на совет нечестивых посылаешь свет?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Разве у Тебя плотские очи, и Ты смотришь, как смотрит человек?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Разве дни Твои, как дни человека, или лета Твои, как дни мужа,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

что Ты ищешь порока во мне и допытываешься греха во мне,

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

хотя знаешь, что я не беззаконник, и что некому избавить меня от руки Твоей?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Твои руки трудились надо мною и образовали всего меня кругом, --и Ты губишь меня?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Вспомни, что Ты, как глину, обделал меня, и в прах обращаешь меня?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Не Ты ли вылил меня, как молоко, и, как творог, сгустил меня,

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

кожею и плотью одел меня, костями и жилами скрепил меня,

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

жизнь и милость даровал мне, и попечение Твое хранило дух мой?

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Но и то скрывал Ты в сердце Своем, --знаю, что это было у Тебя, --

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

что если я согрешу, Ты заметишь и не оставишь греха моего без наказания.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

Если я виновен, горе мне! если и прав, то не осмелюсь поднять головы моей. Я пресыщен унижением; взгляни на бедствие мое:

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

оно увеличивается. Ты гонишься за мною, как лев, и снова нападаешь на меня и чудным являешься во мне.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

Выводишь новых свидетелей Твоих против меня; усиливаешь гнев Твой на меня; и беды, одни за другими, ополчаются против меня.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

И зачем Ты вывел меня из чрева? пусть бы я умер, когда еще ничей глаз не видел меня;

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

пусть бы я, как небывший, из чрева перенесен был во гроб!

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Не малы ли дни мои? Оставь, отступи от меня, чтобы я немного ободрился,

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

прежде нежели отойду, --и уже не возвращусь, --в страну тьмы и сени смертной,

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

в страну мрака, каков есть мрак тени смертной, где нет устройства, темно, как самая тьма.