1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
За шесть дней до Пасхи пришел Иисус в Вифанию, где был Лазарь умерший, которого Он воскресил из мертвых.
2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
Там приготовили Ему вечерю, и Марфа служила, и Лазарь был одним из возлежавших с Ним.
3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.
Мария же, взяв фунт нардового чистого драгоценного мира, помазала ноги Иисуса и отерла волосами своими ноги Его; и дом наполнился благоуханием от мира.
4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
Тогда один из учеников Его, Иуда Симонов Искариот, который хотел предать Его, сказал:
5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
Для чего бы не продать это миро за триста динариев и не раздать нищим?
6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.
Сказал же он это не потому, чтобы заботился о нищих, но потому что был вор. Он имел ящик и носил, что туда опускали.
7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
Иисус же сказал: оставьте ее; она сберегла это на день погребения Моего.
8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.
Ибо нищих всегда имеете с собою, а Меня не всегда.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
Многие из Иудеев узнали, что Он там, и пришли не только для Иисуса, но чтобы видеть и Лазаря, которого Он воскресил из мертвых.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
Первосвященники же положили убить и Лазаря,
11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим
потому что ради него многие из Иудеев приходили и веровали в Иисуса.
12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,
На другой день множество народа, пришедшего на праздник, услышав, что Иисус идет в Иерусалим,
13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!
взяли пальмовые ветви, вышли навстречу Ему и восклицали: осанна! благословен грядущий во имя Господне, Царь Израилев!
14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
Иисус же, найдя молодого осла, сел на него, как написано:
15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."
Не бойся, дщерь Сионова! се, Царь твой грядет, сидя на молодом осле.
16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.
Ученики Его сперва не поняли этого; но когда прославился Иисус, тогда вспомнили, что так было о Нем написано, и это сделали Ему.
17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.
Народ, бывший с Ним прежде, свидетельствовал, что Он вызвал из гроба Лазаря и воскресил его из мертвых.
18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
Потому и встретил Его народ, ибо слышал, что Он сотворил это чудо.
19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос
Фарисеи же говорили между собою: видите ли, что не успеваете ничего? весь мир идет за Ним.
20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.
Из пришедших на поклонение в праздник были некоторые Еллины.
21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.
Они подошли к Филиппу, который был из Вифсаиды Галилейской, и просили его, говоря: господин! нам хочется видеть Иисуса.
22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.
Филипп идет и говорит о том Андрею; и потом Андрей и Филипп сказывают о том Иисусу.
23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
Иисус же сказал им в ответ: пришел час прославиться Сыну Человеческому.
24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.
Истинно, истинно говорю вам: если пшеничное зерно, пав в землю, не умрет, то останется одно; а если умрет, то принесет много плода.
25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
Любящий душу свою погубит ее; а ненавидящий душу свою в мире сем сохранит ее в жизнь вечную.
26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт
Кто Мне служит, Мне да последует; и где Я, там и слуга Мой будет. И кто Мне служит, того почтит Отец Мой.
27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.
Душа Моя теперь возмутилась; и что Мне сказать? Отче! избавь Меня от часа сего! Но на сей час Я и пришел.
28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.
Отче! прославь имя Твое. Тогда пришел с неба глас: и прославил и еще прославлю.
29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.
Народ, стоявший и слышавший, говорил: это гром; а другие говорили: Ангел говорил Ему.
30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
Иисус на это сказал: не для Меня был глас сей, но для народа.
31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
Ныне суд миру сему; ныне князь мира сего изгнан будет вон.
32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
И когда Я вознесен буду от земли, всех привлеку к Себе.
33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.
Сие говорил Он, давая разуметь, какою смертью Он умрет.
34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?
Народ отвечал Ему: мы слышали из закона, что Христос пребывает вовек; как же Ты говоришь, что должно вознесену быть Сыну Человеческому? кто Этот Сын Человеческий?
35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
Тогда Иисус сказал им: еще на малое время свет есть с вами; ходите, пока есть свет, чтобы не объяла вас тьма: а ходящий во тьме не знает, куда идет.
36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.
Доколе свет с вами, веруйте в свет, да будете сынами света. Сказав это, Иисус отошел и скрылся от них.
37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
Столько чудес сотворил Он пред ними, и они не веровали в Него,
38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"
да сбудется слово Исаии пророка: Господи! кто поверил слышанному от нас? и кому открылась мышца Господня?
39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:
Потому не могли они веровать, что, как еще сказал Исаия,
40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."
народ сей ослепил глаза свои и окаменил сердце свое, да не видят глазами, и не уразумеют сердцем, и не обратятся, чтобы Я исцелил их.
41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.
Сие сказал Исаия, когда видел славу Его и говорил о Нем.
42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
Впрочем и из начальников многие уверовали в Него; но ради фарисеев не исповедывали, чтобы не быть отлученными от синагоги,
43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.
ибо возлюбили больше славу человеческую, нежели славу Божию.
44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.
Иисус же возгласил и сказал: верующий в Меня не в Меня верует, но в Пославшего Меня.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
И видящий Меня видит Пославшего Меня.
46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,
Я свет пришел в мир, чтобы всякий верующий в Меня не оставался во тьме.
47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
И если кто услышит Мои слова и не поверит, Я не сужу его, ибо Я пришел не судить мир, но спасти мир.
48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
Отвергающий Меня и не принимающий слов Моих имеет судью себе: слово, которое Я говорил, оно будет судить его в последний день.
49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
Ибо Я говорил не от Себя; но пославший Меня Отец, Он дал Мне заповедь, что сказать и что говорить.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
И Я знаю, что заповедь Его есть жизнь вечная. Итак, что Я говорю, говорю, как сказал Мне Отец.