1 З ащо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

(9-22) Для чего, Господи, стоишь вдали, скрываешь Себя во время скорби?

2 Ч рез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

(9-23) По гордости своей нечестивый преследует бедного: да уловятся они ухищрениями, которые сами вымышляют.

3 З ащото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

(9-24) Ибо нечестивый хвалится похотью души своей; корыстолюбец ублажает себя.

4 Н ечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

(9-25) В надмении своем нечестивый пренебрегает Господа: 'не взыщет'; во всех помыслах его: 'нет Бога!'

5 Н еговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

(9-26) Во всякое время пути его гибельны; суды Твои далеки для него; на всех врагов своих он смотрит с пренебрежением;

6 К азва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

(9-27) говорит в сердце своем: 'не поколеблюсь; в род и род не приключится зла';

7 У стата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

(9-28) уста его полны проклятия, коварства и лжи; под языком--его мучение и пагуба;

8 С еди в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

(9-29) сидит в засаде за двором, в потаенных местах убивает невинного; глаза его подсматривают за бедным;

9 П ричаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

(9-30) подстерегает в потаенном месте, как лев в логовище; подстерегает в засаде, чтобы схватить бедного; хватает бедного, увлекая в сети свои;

10 Н авежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

(9-31) сгибается, прилегает, --и бедные падают в сильные когти его;

11 К азва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

(9-32) говорит в сердце своем: 'забыл Бог, закрыл лице Свое, не увидит никогда'.

12 С тани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

(9-33) Восстань, Господи, Боже, вознеси руку Твою, не забудь угнетенных.

13 З ащо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

(9-34) Зачем нечестивый пренебрегает Бога, говоря в сердце своем: 'Ты не взыщешь'?

14 Т и си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

(9-35) Ты видишь, ибо Ты взираешь на обиды и притеснения, чтобы воздать Твоею рукою. Тебе предает себя бедный; сироте Ты помощник.

15 С троши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

(9-36) Сокруши мышцу нечестивому и злому, так чтобы искать и не найти его нечестия.

16 Г оспод е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

(9-37) Господь--царь на веки, навсегда; исчезнут язычники с земли Его.

17 Г осподи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

(9-38) Господи! Ты слышишь желания смиренных; укрепи сердце их; открой ухо Твое,

18 з а да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

(9-39) чтобы дать суд сироте и угнетенному, да не устрашает более человек на земле.