1 И Елиу пак проговори:

И продолжал Елиуй и сказал:

2 С лушайте думите ми вие, мъдри, и внимавайте към мене вие, разумни;

выслушайте, мудрые, речь мою, и приклоните ко мне ухо, рассудительные!

3 з ащото ухото изпитва думите, както небцето вкусва ястието.

Ибо ухо разбирает слова, как гортань различает вкус в пище.

4 Н ека си изберем правото, за да знаем помежду си доброто.

Установим между собою рассуждение и распознаем, что хорошо.

5 З ащото Йов е казал: Праведен съм, и пак Бог отне правото ми;

Вот, Иов сказал: я прав, но Бог лишил меня суда.

6 в ъпреки правотата ми съм смятан за лъжец; раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.

Должен ли я лгать на правду мою? Моя рана неисцелима без вины.

7 К ой човек е като Йов, който укорява Бога, както пие вода,

Есть ли такой человек, как Иов, который пьет глумление, как воду,

8 и дружи с онези, които вършат беззаконие, и ходи с нечестиви хора?

вступает в сообщество с делающими беззаконие и ходит с людьми нечестивыми?

9 З ащото е казал: Нищо не ползва човека да върши волята на Бога.

Потому что он сказал: нет пользы для человека в благоугождении Богу.

10 И така, слушайте ме вие, разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата и от Всемогъщия - беззаконието!

Итак послушайте меня, мужи мудрые! Не может быть у Бога неправда или у Вседержителя неправосудие,

11 З ащото ще въздаде на човека според делото му и ще направи всеки да намери според пътищата си.

ибо Он по делам человека поступает с ним и по путям мужа воздает ему.

12 Н аистина Бог няма да извърши нечестие, нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.

Истинно, Бог не делает неправды и Вседержитель не извращает суда.

13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

Кто кроме Его промышляет о земле? И кто управляет всею вселенною?

14 А ко Той прилепи сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,

Если бы Он обратил сердце Свое к Себе и взял к Себе дух ее и дыхание ее, --

15 т о ще издъхне заедно всяка плът и човекът ще се върне пак в пръстта.

вдруг погибла бы всякая плоть, и человек возвратился бы в прах.

16 С ега, ако си разумен, чуй това; слушай гласа на думите ми.

Итак, если ты имеешь разум, то слушай это и внимай словам моим.

17 Щ е властва ли онзи, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

Ненавидящий правду может ли владычествовать? И можешь ли ты обвинить Всеправедного?

18 К ойто казва на цар: Нечестив си, на князе: Беззаконници сте,

Можно ли сказать царю: ты--нечестивец, и князьям: вы--беззаконники?

19 К ойто не показва лицеприятие пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце?

Но Он не смотрит и на лица князей и не предпочитает богатого бедному, потому что все они дело рук Его.

20 В една минута умират - да!, - в полунощ; народът им се смущава и преминава; и мощните биват премахнати не с ръка.

Внезапно они умирают; среди ночи народ возмутится, и они исчезают; и сильных изгоняют не силою.

21 З ащото очите на Бога са върху пътищата на човека и Той гледа всичките му стъпки.

Ибо очи Его над путями человека, и Он видит все шаги его.

22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, където да се скрият онези, които вършат беззаконие.

Нет тьмы, ни тени смертной, где могли бы укрыться делающие беззаконие.

23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога.

Потому Он уже не требует от человека, чтобы шел на суд с Богом.

24 Б ез дълго изследване сломява силните и поставя други вместо тях.

Он сокрушает сильных без исследования и поставляет других на их места;

25 И така, Той познава делата им; и ги събаря нощем и те се смазват.

потому что Он делает известными дела их и низлагает их ночью, и они истребляются.

26 У дря ги като нечестиви явно - там, където има зрители,

Он поражает их, как беззаконных людей, пред глазами других,

27 п онеже се отклониха от Него и не зачитаха нито един от пътищата Му,

за то, что они отвратились от Него и не уразумели всех путей Его,

28 т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите и Той чу вика на угнетените.

так что дошел до Него вопль бедных, и Он услышал стенание угнетенных.

29 И когато Той успокоява, кой ще те смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е направено това спрямо народ, или спрямо един човек -

Дарует ли Он тишину, кто может возмутить? скрывает ли Он лице Свое, кто может увидеть Его? Будет ли это для народа, или для одного человека,

30 з а да не царува нечестив човек, човек, който би впримчвал народа.

чтобы не царствовал лицемер к соблазну народа.

31 З ащото ако някой каже на Бога: Понесох наказание, без да съм сторил зло;

К Богу должно говорить: я потерпел, больше не буду грешить.

32 к аквото аз не виждам, Ти ме научѝ; ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

А чего я не знаю, Ты научи меня; и если я сделал беззаконие, больше не буду.

33 т о трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш, така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

По твоему ли Он должен воздавать? И как ты отвергаешь, то тебе следует избирать, а не мне; говори, что знаешь.

34 Р азумни мъже ще ми кажат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

Люди разумные скажут мне, и муж мудрый, слушающий меня:

35 Й ов говори без знание и думите му са лишени от мъдрост.

Иов не умно говорит, и слова его не со смыслом.

36 Ж еланието ми е Йов да бъде изпитан до край, понеже отговори както нечестивите хора.

Я желал бы, чтобы Иов вполне был испытан, по ответам его, свойственным людям нечестивым.

37 З ащото към греха се прибавя бунтовничество, поругава се между нас и умножава думите си против Бога.

Иначе он ко греху своему прибавит отступление, будет рукоплескать между нами и еще больше наговорит против Бога.