1 Е дин човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.
Был болен некто Лазарь из Вифании, из селения, Мария и Марфа, сестра ее.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.
Мария же, которой брат Лазарь был болен, была, которая помазала Господа миром и отерла ноги Его волосами своими.
3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
Сестры послали сказать Ему: Господи! вот, кого Ты любишь, болен.
4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
Иисус, услышав, сказал: эта болезнь не к смерти, но к славе Божией, да прославится через нее Сын Божий.
5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.
Иисус же любил Марфу и сестру ее и Лазаря.
6 С лед като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.
Когда же услышал, что он болен, то пробыл два дня на том месте, где находился.
7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
После этого сказал ученикам: пойдем опять в Иудею.
8 У чениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?
Ученики сказали Ему: Равви! давно ли Иудеи искали побить Тебя камнями, и Ты опять идешь туда?
9 И сус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
Иисус отвечал: не двенадцать ли часов во дне? кто ходит днем, тот не спотыкается, потому что видит свет мира сего;
10 Н о ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.
а кто ходит ночью, спотыкается, потому что нет света с ним.
11 Т ова изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.
Сказав это, говорит им потом: Лазарь, друг наш, уснул; но Я иду разбудить его.
12 Т огава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Ученики Его сказали: Господи! если уснул, то выздоровеет.
13 Н о Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.
Иисус говорил о смерти его, а они думали, что Он говорит о сне обыкновенном.
14 Т огава Исус им каза ясно: Лазар умря.
Тогда Иисус сказал им прямо: Лазарь умер;
15 Н о се радвам за вас, че не бяхте там, за да повярвате; но нека да отидем при него.
и радуюсь за вас, что Меня не было там, дабы вы уверовали; но пойдем к нему.
16 Т огава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
Тогда Фома, иначе называемый Близнец, сказал ученикам: пойдем и мы умрем с ним.
17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.
Иисус, придя, нашел, что он уже четыре дня в гробе.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;
Вифания же была близ Иерусалима, стадиях в пятнадцати;
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.
и многие из Иудеев пришли к Марфе и Марии утешать их о брате их.
20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.
Марфа, услышав, что идет Иисус, пошла навстречу Ему; Мария же сидела дома.
21 Т огава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
Тогда Марфа сказала Иисусу: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.
22 Н о и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
Но и теперь знаю, что чего Ты попросишь у Бога, даст Тебе Бог.
23 И сус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.
Иисус говорит ей: воскреснет брат твой.
24 М арта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.
Марфа сказала Ему: знаю, что воскреснет в воскресение, в последний день.
25 И сус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.
Иисус сказал ей: Я есмь воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет.
26 Н икой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?
И всякий, живущий и верующий в Меня, не умрет вовек. Веришь ли сему?
27 Т я Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.
Она говорит Ему: так, Господи! я верую, что Ты Христос, Сын Божий, грядущий в мир.
28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.
Сказав это, пошла и позвала тайно Марию, сестру свою, говоря: Учитель здесь и зовет тебя.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Она, как скоро услышала, поспешно встала и пошла к Нему.
30 И сус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
Иисус еще не входил в селение, но был на том месте, где встретила Его Марфа.
31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
Иудеи, которые были с нею в доме и утешали ее, видя, что Мария поспешно встала и вышла, пошли за нею, полагая, что она пошла на гроб--плакать там.
32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
Мария же, придя туда, где был Иисус, и увидев Его, пала к ногам Его и сказала Ему: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.
33 И сус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
Иисус, когда увидел ее плачущую и пришедших с нею Иудеев плачущих, Сам восскорбел духом и возмутился
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
и сказал: где вы положили его? Говорят Ему: Господи! пойди и посмотри.
35 И сус се просълзи.
Иисус прослезился.
36 З атова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
Тогда Иудеи говорили: смотри, как Он любил его.
37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
А некоторые из них сказали: не мог ли Сей, отверзший очи слепому, сделать, чтобы и этот не умер?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
Иисус же, опять скорбя внутренно, приходит ко гробу. То была пещера, и камень лежал на ней.
39 И сус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
Иисус говорит: отнимите камень. Сестра умершего, Марфа, говорит Ему: Господи! уже смердит; ибо четыре дня, как он во гробе.
40 И сус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
Иисус говорит ей: не сказал ли Я тебе, что, если будешь веровать, увидишь славу Божию?
41 И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Итак отняли камень, где лежал умерший. Иисус же возвел очи к небу и сказал: Отче! благодарю Тебя, что Ты услышал Меня.
42 А з знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Я и знал, что Ты всегда услышишь Меня; но сказал для народа, здесь стоящего, чтобы поверили, что Ты послал Меня.
43 К ато изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
Сказав это, Он воззвал громким голосом: Лазарь! иди вон.
44 У мрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Заговорът за убийството на Исус Христос
И вышел умерший, обвитый по рукам и ногам погребальными пеленами, и лице его обвязано было платком. Иисус говорит им: развяжите его, пусть идет.
45 Т огава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
Тогда многие из Иудеев, пришедших к Марии и видевших, что сотворил Иисус, уверовали в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
А некоторые из них пошли к фарисеям и сказали им, что сделал Иисус.
47 З атова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
Тогда первосвященники и фарисеи собрали совет и говорили: что нам делать? Этот Человек много чудес творит.
48 А ко Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.
Если оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом.
49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
Один же из них, некто Каиафа, будучи на тот год первосвященником, сказал им: вы ничего не знаете,
50 н ито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
и не подумаете, что лучше нам, чтобы один человек умер за людей, нежели чтобы весь народ погиб.
51 Т ова не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
Сие же он сказал не от себя, но, будучи на тот год первосвященником, предсказал, что Иисус умрет за народ,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
и не только за народ, но чтобы и рассеянных чад Божиих собрать воедино.
53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
С этого дня положили убить Его.
54 З атова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.
Посему Иисус уже не ходил явно между Иудеями, а пошел оттуда в страну близ пустыни, в город, называемый Ефраим, и там оставался с учениками Своими.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
Приближалась Пасха Иудейская, и многие из всей страны пришли в Иерусалим перед Пасхою, чтобы очиститься.
56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?
Тогда искали Иисуса и, стоя в храме, говорили друг другу: как вы думаете? не придет ли Он на праздник?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Первосвященники же и фарисеи дали приказание, что если кто узнает, где Он будет, то объявил бы, дабы взять Его.