Деяния 22 ~ Деяния 22

picture

1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

Мужи братия и отцы! выслушайте теперь мое оправдание перед вами.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

Услышав же, что он заговорил с ними на еврейском языке, они еще более утихли. Он сказал:

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

я Иудеянин, родившийся в Тарсе Киликийском, воспитанный в сем городе при ногах Гамалиила, тщательно наставленный в отеческом законе, ревнитель по Боге, как и все вы ныне.

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

Я даже до смерти гнал сего учения, связывая и предавая в темницу и мужчин и женщин,

5 к акто свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

как засвидетельствует о мне первосвященник и все старейшины, от которых и письма взяв к братиям, живущим в Дамаске, я шел, чтобы тамошних привести в оковах в Иерусалим на истязание.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

Когда же я был в пути и приближался к Дамаску, около полудня вдруг осиял меня великий свет с неба.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

Я упал на землю и услышал голос, говоривший мне: Савл, Савл! что ты гонишь Меня?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

Я отвечал: кто Ты, Господи? Он сказал мне: Я Иисус Назорей, Которого ты гонишь.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

Бывшие же со мною свет видели, и пришли в страх; но голоса Говорившего мне не слыхали.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

Тогда я сказал: Господи! что мне делать? Господь же сказал мне: встань и иди в Дамаск, и там тебе сказано будет всё, что назначено тебе делать.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

А как я от славы света того лишился зрения, то бывшие со мною за руку привели меня в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

Некто Анания, муж благочестивый по закону, одобряемый всеми Иудеями, живущими в Дамаске,

13 д ойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

пришел ко мне и, подойдя, сказал мне: брат Савл! прозри. И я тотчас увидел его.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

Он же сказал мне: Бог отцов наших предъизбрал тебя, чтобы ты познал волю Его, увидел Праведника и услышал глас из уст Его,

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

потому что ты будешь Ему свидетелем пред всеми людьми о том, что ты видел и слышал.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

Итак, что ты медлишь? Встань, крестись и омой грехи твои, призвав имя Господа Иисуса,

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

Когда же я возвратился в Иерусалим и молился в храме, пришел я в исступление,

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

и увидел Его, и Он сказал мне: поспеши и выйди скорее из Иерусалима, потому что не примут твоего свидетельства о Мне.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

Я сказал: Господи! им известно, что я верующих в Тебя заключал в темницы и бил в синагогах,

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

и когда проливалась кровь Стефана, свидетеля Твоего, я там стоял, одобрял убиение его и стерег одежды побивавших его.

21 Н о Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

И Он сказал мне: иди; Я пошлю тебя далеко к язычникам.

22 Д о тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

До этого слова слушали его; а за сим подняли крик, говоря: истреби от земли такого! ибо ему не должно жить.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

Между тем как они кричали, метали одежды и бросали пыль на воздух,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

тысяченачальник повелел ввести его в крепость, приказав бичевать его, чтобы узнать, по какой причине так кричали против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

Но когда растянули его ремнями, Павел сказал стоявшему сотнику: разве вам позволено бичевать Римского гражданина, да и без суда?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

Услышав это, сотник подошел и донес тысяченачальнику, говоря: смотри, что ты хочешь делать? этот человек--Римский гражданин.

27 Т огава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

Тогда тысяченачальник, подойдя к нему, сказал: скажи мне, ты Римский гражданин? Он сказал: да.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

Тысяченачальник отвечал: я за большие деньги приобрел это гражданство. Павел же сказал: а я и родился в нем.

29 Т огава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

Тогда тотчас отступили от него хотевшие пытать его. А тысяченачальник, узнав, что он Римский гражданин, испугался, что связал его.

30 Н а сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

На другой день, желая достоверно узнать, в чем обвиняют его Иудеи, освободил его от оков и повелел собраться первосвященникам и всему синедриону и, выведя Павла, поставил его перед ними.