1 Г осподнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

Слово Господне, которое было к Иоилю, сыну Вафуила.

2 С лушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

Слушайте это, старцы, и внимайте, все жители земли сей: бывало ли такое во дни ваши, или во дни отцов ваших?

3 Р азкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

Передайте об этом детям вашим; а дети ваши пусть скажут своим детям, а их дети следующему роду:

4 К аквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

оставшееся от гусеницы ела саранча, оставшееся от саранчи ели черви, а оставшееся от червей доели жуки.

5 И зтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

Пробудитесь, пьяницы, и плачьте и рыдайте, все пьющие вино, о виноградном соке, ибо он отнят от уст ваших!

6 П онеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

Ибо пришел на землю Мою народ сильный и бесчисленный; зубы у него--зубы львиные, и челюсти у него--как у львицы.

7 О пустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

Опустошил он виноградную лозу Мою, и смоковницу Мою обломал, ободрал ее догола, и бросил; сделались белыми ветви ее.

8 П лачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

Рыдай, как молодая жена, препоясавшись, о муже юности своей!

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

Прекратилось хлебное приношение и возлияние в доме Господнем; плачут священники, служители Господни.

10 З апустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

Опустошено поле, сетует земля; ибо истреблен хлеб, высох виноградный сок, завяла маслина.

11 П осрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

Краснейте от стыда, земледельцы, рыдайте, виноградари, о пшенице и ячмене, потому что погибла жатва в поле,

12 Л озата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

засохла виноградная лоза и смоковница завяла; гранатовое дерево, пальма и яблоня, все дерева в поле посохли; потому и веселье у сынов человеческих исчезло.

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

Препояшьтесь и плачьте, священники! рыдайте, служители алтаря! войдите, ночуйте во вретищах, служители Бога моего! ибо не стало в доме Бога вашего хлебного приношения и возлияния.

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

Назначьте пост, объявите торжественное собрание, созовите старцев и всех жителей страны сей в дом Господа Бога вашего, и взывайте к Господу.

15 Ж алко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

О, какой день! ибо день Господень близок; как опустошение от Всемогущего придет он.

16 Н е се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

Не пред нашими ли глазами отнимается пища, от дома Бога нашего--веселье и радость?

17 С емената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

Истлели зерна под глыбами своими, опустели житницы, разрушены кладовые, ибо не стало хлеба.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

Как стонет скот! уныло ходят стада волов, ибо нет для них пажити; томятся и стада овец.

19 Г осподи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

К Тебе, Господи, взываю; ибо огонь пожрал злачные пастбища пустыни, и пламя попалило все дерева в поле.

20 Д аже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.

Даже и животные на поле взывают к Тебе, потому что иссохли потоки вод, и огонь истребил пастбища пустыни.