1 Ц ар Навуходоносор - към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

(3-31) Навуходоносор царь всем народам, племенам и языкам, живущим

2 В идя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

(3-32) Знамения и чудеса, какие совершил надо мною Всевышний Бог, угодно мне возвестить вам.

3 К олко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.

(3-33) Как велики знамения Его и как могущественны чудеса Его! Царство Его--царство вечное, и владычество Его--в роды и роды.

4 А з, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

(4-1) Я, Навуходоносор, спокоен был в доме моем и благоденствовал в чертогах моих.

5 в идях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.

(4-2) Но я видел сон, который устрашил меня, и размышления на ложе моем и видения головы моей смутили меня.

6 З атова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.

(4-3) И дано было мною повеление привести ко мне всех мудрецов Вавилонских, чтобы они сказали мне значение сна.

7 Т огава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.

(4-4) Тогда пришли тайноведцы, обаятели, Халдеи и гадатели; я рассказал им сон, но они не могли мне объяснить значения его.

8 А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:

(4-5) Наконец вошел ко мне Даниил, которому имя было Валтасар, по имени бога моего, и в котором дух святаго Бога; ему рассказал я сон.

9 В алтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.

(4-6) Валтасар, глава мудрецов! я знаю, что в тебе дух святаго Бога, и никакая тайна не затрудняет тебя; объясни мне видения сна моего, который я видел, и значение его.

10 Е то какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.

(4-7) Видения же головы моей на ложе моем были такие: я видел, вот, среди земли дерево весьма высокое.

11 Т ова дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.

(4-8) Большое было это дерево и крепкое, и высота его достигала до неба, и оно видимо было до краев всей земли.

12 Л истата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

(4-9) Листья его прекрасные, и плодов на нем множество, и пища на нем для всех; под ним находили тень полевые звери, и в ветвях его гнездились птицы небесные, и от него питалась всякая плоть.

13 В идях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето

(4-10) И видел я в видениях головы моей на ложе моем, и вот, нисшел с небес Бодрствующий и Святый.

14 и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците - от клоните му;

(4-11) Воскликнув громко, Он сказал: 'срубите это дерево, обрубите ветви его, стрясите листья с него и разбросайте плоды его; пусть удалятся звери из-под него и птицы с ветвей его;

15 о баче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

(4-12) но главный корень его оставьте в земле, и пусть он в узах железных и медных среди полевой травы орошается небесною росою, и с животными пусть будет часть его в траве земной.

16 н ека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.

(4-13) Сердце человеческое отнимется от него и дастся ему сердце звериное, и пройдут над ним семь времен.

17 Т ази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.

(4-14) Повелением Бодрствующих это определено, и по приговору Святых назначено, дабы знали живущие, что Всевышний владычествует над царством человеческим, и дает его, кому хочет, и поставляет над ним уничиженного между людьми'.

18 Т ози сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.

(4-15) Такой сон видел я, царь Навуходоносор; а ты, Валтасар, скажи значение его, так как никто из мудрецов в моем царстве не мог объяснить его значения, а ты можешь, потому что дух святаго Бога в тебе.

19 Т огава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава - върху неприятелите ти!

(4-16) Тогда Даниил, которому имя Валтасар, около часа пробыл в изумлении, и мысли его смущали его. Царь начал говорить и сказал: Валтасар! да не смущает тебя этот сон и значение его. Валтасар отвечал и сказал: господин мой! твоим бы ненавистникам этот сон, и врагам твоим значение его!

20 Д ървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,

(4-17) Дерево, которое ты видел, которое было большое и крепкое, высотою своею достигало до небес и видимо было по всей земле,

21 ч иито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,

(4-18) на котором листья были прекрасные и множество плодов и пропитание для всех, под которым обитали звери полевые и в ветвях которого гнездились птицы небесные,

22 т ова дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти - до края на света.

(4-19) это ты, царь, возвеличившийся и укрепившийся, и величие твое возросло и достигло до небес, и власть твоя--до краев земли.

23 А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,

(4-20) А что царь видел Бодрствующего и Святаго, сходящего с небес, Который сказал: 'срубите дерево и истребите его, только главный корень его оставьте в земле, и пусть он в узах железных и медных, среди полевой травы, орошается росою небесною, и с полевыми зверями пусть будет часть его, доколе не пройдут над ним семь времен', --

24 е то значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е

(4-21) то вот значение этого, царь, и вот определение Всевышнего, которое постигнет господина моего, царя:

25 д а бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.

(4-22) тебя отлучат от людей, и обитание твое будет с полевыми зверями; травою будут кормить тебя, как вола, росою небесною ты будешь орошаем, и семь времен пройдут над тобою, доколе познаешь, что Всевышний владычествует над царством человеческим и дает его, кому хочет.

26 А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.

(4-23) А что повелено было оставить главный корень дерева, это значит, что царство твое останется при тебе, когда ты познаешь власть небесную.

27 З атова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си - чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти.

(4-24) Посему, царь, да будет благоугоден тебе совет мой: искупи грехи твои правдою и беззакония твои милосердием к бедным; вот чем может продлиться мир твой.

28 В сичко това постигна цар Навуходоносор.

(4-25) Все это сбылось над царем Навуходоносором.

29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,

(4-26) По прошествии двенадцати месяцев, расхаживая по царским чертогам в Вавилоне,

30 ц арят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!

(4-27) царь сказал: это ли не величественный Вавилон, который построил я в дом царства силою моего могущества и в славу моего величия!

31 Д умата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;

(4-28) Еще речь сия была в устах царя, как был с неба голос: 'тебе говорят, царь Навуходоносор: царство отошло от тебя!

32 и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.

(4-29) И отлучат тебя от людей, и будет обитание твое с полевыми зверями; травою будут кормить тебя, как вола, и семь времен пройдут над тобою, доколе познаешь, что Всевышний владычествует над царством человеческим и дает его, кому хочет!'

33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му - като на птици.

(4-30) Тотчас и исполнилось это слово над Навуходоносором, и отлучен он был от людей, ел траву, как вол, и орошалось тело его росою небесною, так что волосы у него выросли как у льва, и ногти у него--как у птицы.

34 А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;

(4-31) По окончании же дней тех, я, Навуходоносор, возвел глаза мои к небу, и разум мой возвратился ко мне; и благословил я Всевышнего, восхвалил и прославил Присносущего, Которого владычество--владычество вечное, и Которого царство--в роды и роды.

35 п ред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?

(4-32) И все, живущие на земле, ничего не значат; по воле Своей Он действует как в небесном воинстве, так и у живущих на земле; и нет никого, кто мог бы противиться руке Его и сказать Ему: 'что Ты сделал?'

36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.

(4-33) В то время возвратился ко мне разум мой, и к славе царства моего возвратились ко мне сановитость и прежний вид мой; тогда взыскали меня советники мои и вельможи мои, и я восстановлен на царство мое, и величие мое еще более возвысилось.

37 С ега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.

(4-34) Ныне я, Навуходоносор, славлю, превозношу и величаю Царя Небесного, Которого все дела истинны и пути праведны, и Который силен смирить ходящих гордо.