1 С лушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

Слушайте слово, которое Господь говорит вам, дом Израилев.

2 Т ака казва Господ: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.

Так говорит Господь: не учитесь путям язычников и не страшитесь знамений небесных, которых язычники страшатся.

3 З ащото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората - нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;

Ибо уставы народов--пустота: вырубают дерево в лесу, обделывают его руками плотника при помощи топора,

4 у красяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;

покрывают серебром и золотом, прикрепляют гвоздями и молотом, чтобы не шаталось.

5 т е стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

Они--как обточенный столп, и не говорят; их носят, потому что ходить не могут. Не бойтесь их, ибо они не могут причинить зла, но и добра делать не в силах.

6 Н яма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила.

Нет подобного Тебе, Господи! Ты велик, и имя Твое велико могуществом.

7 К ой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

Кто не убоится Тебя, Царь народов? ибо Тебе принадлежит это; потому что между всеми мудрецами народов и во всех царствах их нет подобного Тебе.

8 Н о всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.

Все до одного они бессмысленны и глупы; пустое учение--это дерево.

9 С ребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато - от Офир, изделие на художник и на златарски ръце - синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.

Разбитое в листы серебро привезено из Фарсиса, золото--из Уфаза, дело художника и рук плавильщика; одежда на них--гиацинт и пурпур: все это--дело людей искусных.

10 Н о Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

А Господь Бог есть истина; Он есть Бог живый и Царь вечный. От гнева Его дрожит земля, и народы не могут выдержать негодования Его.

11 ( Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

Так говорите им: боги, которые не сотворили неба и земли, исчезнут с земли и из-под небес.

12 Т ой направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

Он сотворил землю силою Своею, утвердил вселенную мудростью Своею и разумом Своим распростер небеса.

13 К огато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

По гласу Его шумят воды на небесах, и Он возводит облака от краев земли, творит молнии среди дождя и изводит ветер из хранилищ Своих.

14 В секи човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

Безумствует всякий человек в своем знании, срамит себя всякий плавильщик истуканом, ибо выплавленное им есть ложь, и нет в нем духа.

15 С уета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

Это совершенная пустота, дело заблуждения; во время посещения их они исчезнут.

16 О нзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

Не такова, как их, доля Иакова; ибо есть Творец всего, и Израиль есть жезл наследия Его; имя Его--Господь Саваоф.

17 С ъбери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

Убирай с земли имущество твое, имеющая сидеть в осаде;

18 З ащото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.

ибо так говорит Господь: вот, Я выброшу жителей сей земли на сей раз и загоню их в тесное место, чтобы схватили их.

19 Г орко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

Горе мне в моем сокрушении; мучительна рана моя, но я говорю: 'подлинно, это моя скорбь, и я буду нести ее;

20 Ш атърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

шатер мой опустошен, и все веревки мои порваны; дети мои ушли от меня, и нет их: некому уже раскинуть шатра моего и развесить ковров моих,

21 П онеже овчарите обезумяха и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

ибо пастыри сделались бессмысленными и не искали Господа, а потому они и поступали безрассудно, и все стадо их рассеяно'.

22 С лушай! Шум! Ето, иде, и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.

Несется слух: вот он идет, и большой шум от страны северной, чтобы города Иудеи сделать пустынею, жилищем шакалов.

23 Г осподи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

Знаю, Господи, что не в воле человека путь его, что не во власти идущего давать направление стопам своим.

24 Г осподи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

Наказывай меня, Господи, но по правде, не во гневе Твоем, чтобы не умалить меня.

25 И зливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Излей ярость Твою на народы, которые не знают Тебя, и на племена, которые не призывают имени Твоего; ибо они съели Иакова, пожрали его и истребили его, и жилище его опустошили.