1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

¶ Jesus, therefore, six days before the passover, came to Bethany, where Lazarus was who had been dead, whom he raised from the dead.

2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

There they made him a supper; and Martha served, but Lazarus was one of those that sat at the table with him.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

Then Mary took a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus and wiped his feet with her hair; and the house was filled with the odour of the ointment.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

Then said one of his disciples, Judas Iscariot, Simon’s son, who should betray him,

5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

Why was this ointment not sold for three hundred denarius and given to the poor?

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

This he said, not that he cared for the poor, but because he was a thief and had the bag and would take from what was put therein.

7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Therefore Jesus said, Let her alone; against the day of my burying she has kept this;

8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

for the poor ye always have with you, but ye shall not always have me.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

A great multitude of the Jews therefore knew that he was there; and they came not only for Jesus’ sake, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

So the princes of the priests took counsel that they might also put Lazarus to death

11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим

because by reason of him many of the Jews went away and believed on Jesus.

12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

¶ On the next day the multitude that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!

took branches of palm trees and went forth to meet him and cried, Hosanna; Blessed is he that comes in the name of the Lord, the King of Israel.

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

And Jesus, when he had found a young ass, sat upon it, as it is written,

15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."

Fear not, daughter of Sion; behold, thy King comes, sitting on an ass’s colt.

16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

His disciples did not understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written of him and that they had done these things unto him.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

The multitude, therefore, that was with him when he called Lazarus out of his grave and raised him from the dead, bore witness.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

For this cause the multitude also met him, for they had heard that he had done this sign.

19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос

The Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

¶ And there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast;

21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

the same came therefore to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, Lord, we desire to see Jesus.

22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

Philip came and told Andrew, and then Andrew and Philip told Jesus.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

And Jesus answered them, saying, The hour comes in which the Son of man shall be clarified.

24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.

Verily, verily, I say unto you, Except the grain of wheat falls into the ground and dies, it abides alone; but if it dies, it brings forth much fruit.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

He that loves his life shall lose it, and he that hates his life in this world shall keep it unto life eternal.

26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт

If anyone serves me, let them follow me; and where I am, there shall my servant be also; the one that serves me, will my Father honour.

27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

¶ Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour, but for this have I come in this hour.

28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

Father, clarify thy name. Then there came a voice from the heaven, saying, I have clarified it and will clarify it again.

29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

The people, therefore, that were present and heard it, said that it thundered; others said, An angel spoke to him.

30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

Jesus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.

31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Now is the judgment of this world; now shall the prince of this world be cast out.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

And I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto me.

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

This he said, signifying what death he should die.

34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

The people answered him, We have heard out of the law that the Christ abides for ever; and how sayest thou, It is expedient that the Son of man be lifted up? Who is this Son of man?

35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Then Jesus said unto them, Yet a little while is the Light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you; for he that walks in darkness does not know where he goes.

36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

While ye have the Light, believe in the Light that ye may be the sons of light. Jesus spoke these things and departed and hid himself from them.

37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

¶ But although he had done so many signs before them, yet they did not believe in him,

38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"

that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke, Lord, who shall believe our report? and to whom has the arm of the Lord been revealed?

39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

Therefore they could not believe, because Isaiah said again,

40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."

He has blinded their eyes and hardened their heart, that they should not see with their eyes nor understand with their heart and be converted, and I should heal them.

41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.

Isaiah said these things when he saw his glory and spoke of him.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

¶ Nevertheless, even among the princes many believed in him, but because of the Pharisees they did not confess him, lest they should be put out of the synagogue;

43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

for they loved the glory of men more than the glory of God.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

¶ But Jesus cried and said, He that believes in me, believes not in me, but in him that sent me,

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

and he that sees me sees him that sent me.

46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

I am come as a light into the world that whosoever believes in me should not abide in darkness.

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

And if anyone hears my words and believes not, I judge him not, for I came not to judge the world but to save the world.

48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

He that rejects me and does not receive my words has one that judges him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.

49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

For I have not spoken of myself; but the Father who sent me, he gave me a commandment, what I should say and what I should speak.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

And I know that his commandment is eternal life; whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.