1 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и народът слушаше, в нея се намери писано, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество,

¶ On that day they read in the book of Moses in the audience of the people; and it was found written therein that the Ammonites and the Moabites should not come into the congregation of God forever

2 з ащото не посрещнаха израелтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

because they did not meet the sons of Israel with bread and with water, but hired Balaam against them, that he should curse them; howbeit our God turned the curse into a blessing.

3 И като чуха закона, отлъчиха от Израел всички чужденци, смесени с него.

Now it came to pass, when they had heard the law, that they separated from Israel all the mixed multitude.

4 А въпреки това свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

And before this, Eliashib, the priest, had been the overseer of the chamber of the house of our God, and was related to Tobiah,

5 п риготви за него голяма стая, където преди слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

and he had prepared for him a great chamber, where before they had kept the present, the frankincense, the vessels, the tithe of the grain, of the new wine, and of the oil, which was commanded to be given to the Levites, to the singers and the porters and the offerings of the priests.

6 Н о когато ставало всичко това, аз не бях в Йерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като измолих позволение от царя,

But in all this time I was not at Jerusalem; for in the thirty-second year of Artaxerxes, king of Babylon, I went unto the king, and after certain days I was sent by the king.

7 п ак дойдох в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив беше направил относно Товия, като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

And I came to Jerusalem and understood the evil that Eliashib had done attending Tobiah, in preparing him a chamber in the courts of the house of God.

8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия.

And it grieved me sore; therefore, I cast forth all the household vessels of Tobiah out of the chamber.

9 Т огава заповядах и очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

Then I commanded, and they cleansed the chambers; and I caused the vessels of the house of God to be brought there again, with the present and the frankincense.

10 П осле забелязах, че дяловете на левитите не им били давани, така че левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побегнали всеки в селото си.

¶ And I perceived that the portions of the Levites had not been given to them and that the Levites and the singers, that did the work, had fled each one to his inheritance.

11 Т огава изобличих по-главните мъже, като казах: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побегналите служители и ги поставих на мястото им.

Then I contended with the rulers and said, Why is the house of God forsaken? And I gathered them together and set them in their place.

12 Т огава цяла Юдея донесе в складовете десятъка от житото, от виното и от дървеното масло.

Then all Judah brought the tithe of the grain, of the new wine, and of the oil unto the store houses.

13 И поставих за пазачи на складовете свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федайя, и при тях Анан, син на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им беше да раздават на братята си.

And I made treasurers over the store houses, Shelemiah, the priest, and Zadok, the scribe, and of the Levites, Pedaiah; and next to them was Hanan, the son of Zaccur, the son of Mattaniah; for they were counted faithful, and their office was to distribute unto their brethren.

14 П омни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за службата при Него.

Remember me, O my God, concerning this, and wipe not out my mercies that I have done for the house of my God and for its wards.

15 П рез онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

¶ In those days I saw in Judah some treading wine presses on the sabbath and bringing in sheaves and lading asses with wine, grapes, figs, and all manner of burdens, which they brought into Jerusalem on the sabbath day; and I protested unto them the day in which they sold the food.

16 С ъщо и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.

There dwelt men of Tyre also therein, who brought fish and all manner of merchandise, and sold on the sabbath to the sons of Judah in Jerusalem.

17 Т огава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

Then I contended with the nobles of Judah and said unto them, What evil thing is this that ye do and profane thus the sabbath day?

18 Н е постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израел, като осквернявате съботата.

Did not your fathers do this, and did not our God bring all this evil upon us and upon this city? Yet ye bring more wrath upon Israel by profaning the sabbath.

19 З атова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

And it came to pass, that when shadow came to the gates of Jerusalem before the sabbath, I commanded that the gates should be shut and charged that they should not be opened until after the sabbath; and I set some of my servants at the gates, that no burden be brought in on the sabbath day.

20 Т огава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.

So the merchants and sellers of all kinds of merchandise lodged outside Jerusalem once or twice.

21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.

Then I testified and protested against them and said unto them, Why do ye lodge about the wall? If ye do so again, I will lay hands on you. From that time forth they came no more on the sabbath.

22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.

And I told the Levites that they should cleanse themselves and that they should come and guard the gates, to sanctify the sabbath day. Remember me, O my God, concerning this also, and spare me according to the greatness of thy mercy.

23 П осле в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

¶ In those days I also saw Jews that had married wives of Ashdod, of Ammon, and of Moab;

24 ч иито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.

and their sons spoke half in the speech of Ashdod, and according to the language of each people; for they could not speak in the Jews’ language.

25 И зобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

And I contended with them and cursed them and smote certain of them and plucked off their hair and made them swear by God, saying, Ye shall not give your daughters unto their sons nor take their daughters unto your sons, or for yourselves.

26 Н е съгреши ли така Израелевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израел, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Did not Solomon, king of Israel, sin by these things? Yet among many nations there was no king like him, who was beloved of his God, and God made him king over all Israel; nevertheless, strange women caused even him to offend.

27 А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

Shall we then hearken unto you to do all this great evil, to transgress against our God in marrying strange women?

28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

And one of the sons of Joiada, the son of Eliashib, the high priest, was son-in-law to Sanballat the Horonite; therefore, I chased him from me.

29 С помни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

Remember them, O my God because they have defiled the priesthood and the covenant of the priesthood and of the Levites.

30 Т ака ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;

Thus I cleansed them from all strangers and appointed the wards of the priests and the Levites, each one in his work,

31 н аредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

and for the wood offering, at the appointed times, and for the firstfruits. Remember me, O my God, for good.