1 Т огава Елисей каза: Слушайте Господнето слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл.

¶ Then Elisha said, Hear ye the word of the LORD; Thus hath the LORD said, Tomorrow about this time a measure of fine flour shall be sold for a shekel and two measures of barley for a shekel, in the gate of Samaria.

2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега, и прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

Then a captain on whose hand the king leaned answered the man of God and said, Behold, if the LORD would make windows in heaven, might this thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat of it.

3 А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

¶ And there were four leprous men at the entrance of the gate, who said one to another, Why shall we stay here until we die?

4 А ко решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем.

If we say, We will enter into the city, then the famine is in the city, and we shall die there; and if we stay here, we shall die also. Now therefore come, and let us fall unto the host of the Syrians; if they save us alive, we shall live; and if they kill us, we shall but die.

5 И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никой.

And they rose up at the beginning of the night, to go unto the camp of the Syrians; and when they were come to the uttermost part of the camp of Syria, behold, there was no man there.

6 З ащото Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, Израелевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат.

For the Lord had made the host of the Syrians to hear a noise of chariots and a noise of horses, even the noise of a great host; and they said one to another, Behold, the king of Israel has hired against us the kings of the Hittites and the kings of the Egyptians, to come upon us.

7 З атова бяха станали и побегнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си - целия стан, както си беше, - и бяха побегнали за живота си.

Therefore they had arisen and fled at the beginning of the night and had left their tents and their horses and their asses, even the camp as it was, and had fled for their lives.

8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото.

And when these lepers came to the uttermost part of the camp, they went into one tent and ate and drank and took silver and gold and raiment and went and hid it and came again and entered into another tent and took from there also and went and hid it.

9 Т огава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом.

Then they said one to another, We do not well; this day is a day to give good tidings, and we are silent; if we tarry until the morning light, we shall be taken in the iniquity. Now, therefore, come, that we may enter in and give the news in the king’s house.

10 Т е дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били.

So they came and called unto the porter of the city, and they told them, saying, We went to the camp of the Syrians, and, behold, there was no man there, neither voice of man, but horses tied and asses tied, and the tents as they were.

11 И вратарите известиха това в царския дом.

And the porters cried out and told it inside and in the king’s house.

12 А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

¶ And the king arose in the night and said unto his slaves, I will now show you what the Syrians have done to us. They know that we are hungry; therefore, they have gone out of the camp to hide themselves in the field, saying, When they come out of the city, we shall catch them alive and get into the city.

13 А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израел, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израелтяните, които погинаха), и нека пратим да видим.

Then one of his slaves answered and said, Let some take, I pray thee, five of the horses that remain, which are left in the city (for they are as all the multitude of Israel that are left in it; they are also as all the multitude of the Israelites that are consumed) and let us send and see.

14 И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте.

They took, therefore, two chariot horses; and the king sent after the camp of the Syrians, saying, Go and see.

15 Т е отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя.

And they went after them unto the Jordan; and, behold, all the way was full of garments and vessels, which the Syrians had cast away in their haste. And the messengers returned and told the king.

16 Т огава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик - за един сикъл, според Господнето слово.

Then the people went out and spoiled the camp of the Syrians. So a measure of fine flour was sold for a shekel and two measures of barley for a shekel, according to the word of the LORD.

17 А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говорѝ, когато царят слезе при него.

And the king appointed the prince on whose hand he leaned to have the charge of the gate; and the people trode upon him in the gate, and he died, as the man of God had said, who spoke when the king came down to him.

18 И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно - за сикъл,

And it came to pass as the man of God had spoken to the king, saying, Two measures of barley for a shekel, and a measure of fine flour for a shekel shall be tomorrow about this time in the gate of Samaria.

19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил Господ на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него,

Unto which that prince had answered the man of God, and said, Even if the LORD should make windows in heaven, might such a thing be? And he said, Behold, thou shalt see it with thine eyes, but shalt not eat of it.

20 т ака му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.

And so it happened unto him, for the people trode upon him in the gate, and he died.