1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

¶ A good name is better than precious ointment and the day of death than the day of one’s birth.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting, for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Sorrow is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart is made whole.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

The heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of pleasure.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

It is better to hear the rebuke of the wise than to hear the song of fools.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

The laughter of the fool is as the crackling of thorns under a pot, and this also (the laughter or prosperity of the fool) is vanity.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

¶ Surely oppression makes a wise man mad, and a gift destroys the heart.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Better is the end of a thing than its beginning, and he who has suffered in spirit is better than the proud in spirit.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

Do not be hasty in thy spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Never say, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not enquire wisely concerning this.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

¶ Knowledge is good with an inheritance and is the excellency of those that see the sun.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

For knowledge is a defence, and money is a defence; but wisdom excels in that it gives life to those that have it.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Consider the work of God; for who can make straight that which he has twisted?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

In the day of good enjoy that which is good, but in the day of adversity open your eyes and learn: God also has made the one (the day of adversity) before the other, to the end that man should find nothing after him.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

All things have I seen in the days of my vanity: there is a just man that perishes for his righteousness, and there is a wicked man that prolongs his days by his wickedness.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

Do not be too legalistic; neither make thyself over wise in thine own eyes: why should thou destroy thyself?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

Do not be hasty to condemn, neither be thou foolish: why should thou die in the midst of thy labours?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

It is good that thou should take hold of this; and also from the other not withdraw thy hand; for he that fears God shall come through with everything.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

Wisdom strengthens the wise more than ten mighty men who are in the city.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

For surely there is not a just man upon earth that in doing good does not sin.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Also do not take to heart all the words that are spoken lest thou hear thy slave speak evil of thee:

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

For thine own heart knows that thou thyself likewise hast spoken evil of others many times.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

¶ All this I have proved by wisdom: I said, I will be wise, but it was far from me.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

That which has been is far off and that which is exceeding deep, who can find it out?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

I applied my heart to know and to search and to seek out wisdom and the reason of things, and to know the wickedness of folly and the madness of error;

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

and I find more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, and her hands are bonds; whosoever pleases God shall escape from her, but the sinner shall be held prisoner in her.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Behold, this I have found, saith the preacher, weighing things one by one to find out the answer,

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

which my soul yet seeks, but I find not: one man among a thousand I have found, but a woman among all those I have not found.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Behold, this only have I found: that God has made man upright, but they have sought out many perversions.