1 ( По слав. 94.) Елате да запеем на Господа, да възкликнем към Канарата на нашето спасение.

¶ O come, let us bring joy unto the LORD; let us sing with joy unto the rock of our saving health.

2 Д а застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него,

Let us come before his presence with thanksgiving and sing unto him with joy.

3 з ащото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове.

For the LORD is a great God and a great King above all gods.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови.

In his hand are the deep places of the earth; the heights of the mountains are his also.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата.

The sea is his, and he made it; and his hands formed the dry land.

6 Е лате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател;

O come, let us worship and bow down; let us kneel before the LORD our maker.

7 з ащото Той е наш Бог и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му,

¶ For he is our God, and we are the people of his pasture and the sheep of his hand. Today if ye will hear his voice,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

harden not your heart, as in the provocation and as in the day of trials in the wilderness

9 к огато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих.

When your fathers tempted me, proved me, and saw my work.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си и не са познали Моите пътища;

Forty years long I was grieved with this generation and said, It is a people that err from the heart, who have not known my ways;

11 з атова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка.

unto whom I swore in my wrath that they should not enter into my rest.