1 А Йов отговори:

¶ Then Job answered and said,

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

I know it is so of a truth, but how shall a man be justified with God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

If he desires to contend with him, he will not be able to answer him one thing of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

He is wise in heart and mighty in strength; who has hardened himself against him and remained in peace?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Who uproots the mountains in his anger, and they know not who overturned them.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Who removes the earth out of her place and causes her pillars to tremble.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Who commands the sun, and it rises not; and seals up the stars.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

He alone extends the heavens and walks upon the waves of the sea.

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

He who made Arcturus, Orion, and Pleiades, and the secret places of the south.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

He who does great things past finding out, and wonders without number.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Behold, he shall pass before me, and I shall not see him; and he shall pass on, and I shall not understand him.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Behold, he shall take away, who can cause him to restore? Who shall say unto him, What doest thou?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

God will not withdraw his anger, and under him those who help, unto pride are bent over.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¶ How much less shall I answer him and choose out my words to reason with him?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Who even though I am righteous, yet I would not answer, but I would make supplication to my judge.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Who if I were to invoke him, and he answered me; yet I would not believe that he had hearkened unto my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

For he has broken me with a tempest and has multiplied my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

He will not suffer me to take my breath but has filled me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

If we were to speak of his strength, he is certainly strong; and if of his judgment, who shall cause us to meet?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

If I justify myself, my own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, he shall prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

If I say I am imperfect, I know not my soul; I would condemn my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

¶ One thing remains, that I say, He consumes the perfect and the wicked.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If it is the scourge, it slays suddenly, and it does not laugh at the trial of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hand of the wicked; he covers the faces of its judges; if it is not he who does this then, who is it and where is he?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

¶ Now my days are swifter than a post; they fled away, they never saw good.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

They are passed away as the ships of Ebeh as the eagle that throws himself on the prey.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

If I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness and comfort myself;

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my troubles; I know that thou wilt not hold me guiltless.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

If I am wicked, why then shall I toil in vain?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow water and make my hands never so clean;

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

yet thou shalt plunge me into the pit, and my own clothes shall abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

For he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together unto judgment.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

Neither is there any arbiter between us, that might lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Let him take his tormentor away from me, and his terror will not perturb me.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

Then I would speak and not fear him, because in this state I am not myself.