1 А Йов отговори:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.