1 ( По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

2 С танах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 Е то, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 н аистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

9 О немях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

10 О тдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

12 П ослушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.