1 С лед това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израел събра силите си и седна на леглото.

3 Я ков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

7 А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).

8 И като съгледа Йосифовите синове, Израел каза: Кои са тези?

9 А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 А очите на Израел бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

11 И Израел каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.

13 П осле Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израел, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израел, и ги доведе при него.

14 А Израел простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка - на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).

15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.

17 Н о Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,

18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 Н о баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

20 И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израел ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! - като постави Ефрем пред Манасия.

21 С лед това Израел каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 В прочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.