1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.