1 Т ака бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.

2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.

3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

4 Т ова е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

6 а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

7 И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. Адам и Ева в Едемската градина

8 И Господ Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

9 Г оспод Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.

10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.

11 И мето на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.

12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.

13 И мето на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

14 И мето на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

16 Г оспод Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,

17 н о да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.

20 Т ака човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.

21 Т огава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.

22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.

23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.

24 З атова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.

25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.