1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.