1 ( По слав. 16.) Молитва на Давид. Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.

3 И зпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 К олкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.

7 Я ви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях.

8 П ази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си

9 о т нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.

10 О бградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво.

11 Т е обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 в секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.

13 С тани, Господи, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия -

14 о т хора, Господи, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.