1 ( По слав. 16.) Молитва на Давид. Послушай, Господи, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Oye, oh Señor, una causa justa; atiende a mi clamor; Presta oído a mi oración, que no es de labios engañosos.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.

Que de Tu presencia venga mi vindicación; Que Tus ojos vean lo que es justo.

3 И зпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Tú has probado mi corazón, Me has visitado de noche; Me has puesto a prueba y nada hallaste. He resuelto que mi boca no peque.

4 К олкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

En cuanto a las obras de los hombres, por la palabra de Tus labios Yo me he guardado de los caminos de los violentos.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.

Mis pasos se han mantenido firmes en Tus sendas. No han resbalado mis pies.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.

Yo Te he invocado, oh Dios, porque Tú me responderás; Inclina a mí Tu oído, escucha mi palabra.

7 Я ви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях.

Muestra maravillosamente Tu misericordia, Oh, Salvador de los que se refugian a Tu diestra Huyendo de los que se levantan contra ellos.

8 П ази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си

Guárdame como a la niña de Tus ojos; Escóndeme a la sombra de Tus alas

9 о т нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.

De los impíos que me despojan, De mis enemigos mortales que me rodean.

10 О бградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво.

Han cerrado su insensible corazón; Hablan arrogantemente con su boca.

11 Т е обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

Ahora han cercado nuestros pasos; Fijan sus ojos para echar nos por tierra,

12 в секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.

Como león que ansía despedazar, Como leoncillo que acecha en los escondites.

13 С тани, Господи, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия -

Levántate, Señor, sal a su encuentro, derríbalo; Con Tu espada libra mi alma del impío.

14 о т хора, Господи, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си.

Líbrame de los hombres, con Tu mano, oh Señor, De los hombres del mundo, cuya herencia está en esta vida, Y cuyo vientre llenas de Tu tesoro. Se llenan de hijos, Y dejan lo que les abunda a sus pequeños.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.

En cuanto a mí, en justicia contemplaré Tu rostro; Al despertar, me saciaré cuando contemple Tu semblante.