1 И Господнето слово дойде към мен и каза:

Y vino a mí la palabra del Señor:

2 С ине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,

“Hijo de hombre, habla a los hijos de tu pueblo y diles: ‘Si Yo traigo una espada sobre un país, y la gente del país toma a un hombre de entre ellos y lo ponen de centinela,

3 и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,

y éste ve venir la espada sobre el país, y toca la trompeta y advierte al pueblo,

4 т огава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

y el que oye el sonido de la trompeta no se da por advertido, y viene una espada y se lo lleva, su sangre recaerá sobre su propia cabeza.

5 Т ой е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.

Oyó el sonido de la trompeta pero no se dio por advertido; su sangre recaerá sobre él. Pero si hubiera hecho caso, habría salvado su vida.

6 Н о ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

Pero si el centinela ve venir la espada y no toca la trompeta, y el pueblo no es advertido, y una espada viene y se lleva a uno de entre ellos, él será llevado por su iniquidad; pero Yo demandaré su sangre de mano del centinela.’

7 Т ака е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израелевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

“Y a ti, hijo de hombre, te he puesto por centinela de la casa de Israel; oirás, pues, la palabra de Mi boca, y les advertirás de Mi parte.

8 К огато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.

Cuando Yo diga al impío: ‘Impío, ciertamente morirás,’ si tú no hablas para advertir al impío de su camino, ese impío morirá por su iniquidad, pero Yo demandaré su sangre de tu mano.

9 Н о ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

Pero si tú, de tu parte adviertes al impío para que se aparte de su camino, y él no se aparta de su camino, morirá por su iniquidad, pero tú habrás librado tu vida.

10 З атова, сине човешки, кажи на Израелевия дом: Вие така говорихте: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

“Y tú, hijo de hombre, dile a la casa de Israel: ‘Así han hablado: “Ciertamente nuestras transgresiones y nuestros pecados están sobre nosotros, y por ellos nos estamos consumiendo; ¿cómo, pues, podremos vivir ?”’

11 К ажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израелев?

“Diles: ‘Vivo Yo,’ declara el Señor Dios ‘que no me complazco en la muerte del impío, sino en que el impío se aparte de su camino y viva. Vuélvanse, vuélvanse de sus malos caminos. ¿Por qué han de morir, oh casa de Israel ?’

12 З атова, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се отвърне от нечестието си, също както праведният няма да може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши.

Y tú, hijo de hombre, dile a los hijos de tu pueblo: ‘La justicia del justo no lo salvará el día de su transgresión, y la maldad del impío no le será tropiezo el día que se aparte de su maldad; como tampoco el justo podrá vivir por su justicia el día que peque.’

13 К огато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

Cuando Yo diga al justo que ciertamente vivirá, si él confía tanto en su justicia que hace iniquidad, ninguna de sus obras justas le será recordada, sino que por la misma iniquidad que cometió morirá.

14 И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно;

Pero cuando Yo diga al impío: ‘Ciertamente morirás,’ si él se aparta de su pecado y practica el derecho y la justicia,

15 а ко нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

si el impío devuelve la prenda, restituye lo que ha robado, anda en los preceptos de vida sin cometer iniquidad, ciertamente vivirá, no morirá.

16 н ито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

Ninguno de los pecados que ha cometido le será recordado. El ha practicado el derecho y la justicia; ciertamente vivirá.

17 Н о твоят народ казва: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

“Pero los hijos de tu pueblo dicen: ‘No es recto el camino del Señor,’ pero es su propio camino el que no es recto.

18 К огато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре.

Cuando el justo se aparta de su justicia y hace iniquidad, morirá por ello.

19 А когато беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

Pero cuando el impío se aparta de su maldad y practica el derecho y la justicia, vivirá por ello.

20 В ие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израелев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

Sin embargo ustedes dicen: ‘No es recto el camino del Señor.’ Yo los juzgaré a cada uno de ustedes según sus caminos, oh casa de Israel.” Devastación de la Tierra

21 В дванадесетата година от плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, при мене дойде един бежанец от Йерусалим и каза: Градът е превзет.

En el año duodécimo de nuestro destierro, a los cinco días del mes décimo, vino a mí un fugitivo de Jerusalén, diciendo: “La ciudad ha sido tomada.”

22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господнята ръка беше върху мен и отваряше устата ми, докато той дойде при мене сутринта; и така, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

Y la mano del Señor había venido sobre mí la tarde antes de llegar el fugitivo. Y El abrió mi boca cuando aquél llegó a mí por la mañana; mi boca se abrió y dejé de estar mudo.

23 И Господнето слово дойде към мен и каза:

Entonces vino a mí la palabra del Señor:

24 С ине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израелевата земя, говорят: Авраам беше само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас бе дадена земята в наследство.

“Hijo de hombre, los que viven en estos lugares desolados de la tierra de Israel, dicen: ‘Uno solo era Abraham, y poseyó la tierra; así que a nosotros que somos muchos se nos ha dado la tierra en posesión.’

25 З атова им кажи: Така казва Господ Йехова: Вие ядете месо с кръвта му, повдигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

Por tanto, diles: ‘Así dice el Señor Dios: “Ustedes comen carne con sangre, alzan los ojos a sus ídolos mientras derraman sangre. ¿Poseerán entonces la tierra?

26 В ие се облягате на меча си, вършите мерзости и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

Ustedes confían en su espada, cometen abominaciones, cada uno contamina la mujer de su prójimo. ¿Poseerán entonces la tierra?”’

27 К ажи им това: Така казва Господ Йехова: Заклевам се в живота Си, онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и пещерите, ще измрат от мор.

“Así les dirás: ‘Así dice el Señor Dios: “Vivo Yo, que los que están en los lugares desolados caerán a espada, y los que están en campo abierto los entregaré a las fieras para ser devorados, y los que están en los refugios y en las cuevas, de pestilencia morirán.

28 И ще превърна земята в пустош и да бъде за удивление, и горделивата ѝ сила ще престане; и Израелевите планини ще запустеят, за да няма кой да минава.

Convertiré la tierra en desolación y en soledad, y cesará el orgullo de su poder; los montes de Israel serán desolados, y nadie pasará por ellos.

29 Т огава ще познаят, че Аз съм Господ, когато превърна земята в пустош и бъде за удивление поради всички мерзости, които извършиха.

Y sabrán que Yo soy el Señor, cuando Yo convierta la tierra en desolación y en soledad por todas las abominaciones que han cometido.”’

30 А колкото до тебе, сине човешки, твоят народ приказва за тебе при стените и вратите на къщите и като говорят един на друг, всеки на брат си, казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от Господа.

“Pero en cuanto a ti, hijo de hombre, los hijos de tu pueblo hablan de ti junto a los muros y en las entradas de las casas; hablan el uno al otro, cada cual a su hermano, diciendo: ‘Vengan ahora, y oigan cual es la palabra que viene del Señor.’

31 Т е идват при тебе, както идва народът, и седят пред тебе като Мой народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

Y vienen a ti como viene el pueblo, y se sientan delante de ti como pueblo Mío, oyen tus palabras y no las cumplen sino que siguen los deseos sensuales expresados por su boca, y sus corazones andan tras sus ganancias.

32 И , ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

Y tú eres para ellos como la canción de amor de uno que tiene una voz hermosa y toca bien un instrumento; oyen tus palabras, pero no las ponen en práctica.

33 А когато настане това (а то идва), тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.

Y cuando esto suceda, como ciertamente sucederá, sabrán que hubo un profeta en medio de ellos.”