1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

Oh Señor, escucha mi oración, Y llegue a Ti mi clamor.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

No escondas de mí Tu rostro en el día de mi angustia; Inclina hacia mí Tu oído; El día en que Te invoco, respóndeme pronto.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

Porque mis días han sido consumidos en humo, Y como brasero han sido quemados mis huesos.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

Mi corazón ha sido herido como la hierba y se ha secado, Y hasta me olvido de comer mi pan.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

A causa de la intensidad de mi gemido Mis huesos se pegan a la piel.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Me parezco al pelícano del desierto; Como el búho de las soledades he llegado a ser.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

No puedo dormir; Soy cual pájaro solitario sobre un tejado.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

Mis enemigos me han afrentado todo el día; Los que me escarnecen han usado mi nombre como maldición.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

Porque he comido cenizas por pan, Y con lágrimas he mezclado mi bebida,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

A causa de Tu indignación y de Tu enojo; Pues Tú me has levantado y me has rechazado.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

Mis días son como sombra que se alarga; Y yo me seco como la hierba.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

Pero Tú, Señor, permaneces para siempre, Y Tu nombre por todas las generaciones.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

Te levantarás y tendrás compasión de Sion, Porque es tiempo de apiadarse de ella, Pues ha llegado la hora.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

Ciertamente Tus siervos se deleitan en sus piedras, Y se apiadan de su polvo.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

Las naciones temerán el nombre del Señor, Y todos los reyes de la tierra, Su gloria.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

Porque el Señor ha edificado a Sion, Y se ha manifestado en Su gloria.

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

Ha considerado la oración de los menesterosos, Y no ha despreciado su plegaria.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

Esto se escribirá para las generaciones futuras, Para que un pueblo aún por crear alabe al Señor.

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

Pues El miró desde Su excelso santuario; Desde el cielo el Señor se fijó en la tierra,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

Para oír el gemido de los prisioneros, Para poner en libertad a los condenados a muerte;

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

Para que los hombres anuncien en Sion el nombre del Señor Y Su alabanza en Jerusalén,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

Cuando los pueblos y los reinos se congreguen a una Para servir al Señor.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

El debilitó mis fuerzas en el camino; Acortó mis días.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

Dije: “Dios mío, no me lleves a la mitad de mis días; Tus años son por todas las generaciones.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Desde la antigüedad Tú fundaste la tierra, Y los cielos son la obra de Tus manos.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ellos perecerán, pero Tú permaneces. Todos ellos como una vestidura se desgastarán, Como vestido los cambiarás, y serán cambiados.

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

Pero Tú eres el mismo, Y Tus años no tendrán fin.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Los hijos de Tus siervos permanecerán, Y su descendencia será establecida delante de Ti.”