1 ( По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

Oh Señor, escucha mi oración, y llegue a ti mi clamor.

2 Н е скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

No escondas de mí tu rostro en el día de mi angustia; inclina hacia mí tu oído; el día en que te invoco, respóndeme pronto.

3 З ащото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

Porque mis días han sido consumidos en humo, y como brasero han sido quemados mis huesos.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

Mi corazón ha sido herido como la hierba y se ha secado, y hasta me olvido de comer mi pan.

5 П оради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

A causa de la intensidad de mi gemido mis huesos se pegan a la piel.

6 П риличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Me parezco al pelícano del desierto; como el búho de las soledades he llegado a ser.

7 Л ишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

No puedo dormir; soy cual pájaro solitario sobre un tejado.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

Mis enemigos me han afrentado todo el día; los que me escarnecen han usado mi nombre como maldición.

9 З ащото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

Porque cenizas he comido por pan, y con lágrimas he mezclado mi bebida,

10 п оради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

a causa de tu indignación y de tu enojo; pues tú me has levantado y me has rechazado.

11 Д ните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

Mis días son como sombra que se alarga; y yo me seco como la hierba.

12 Н о Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

Mas tú, Señor, permaneces para siempre, y tu nombre por todas las generaciones.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

Tú te levantarás y tendrás compasión de Sion, porque es tiempo de apiadarse de ella, pues ha llegado la hora.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

Ciertamente tus siervos se deleitan en sus piedras, y se apiadan de su polvo.

15 И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

Y las naciones temerán el nombre del Señor, y todos los reyes de la tierra, tu gloria.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

Porque el Señor ha edificado a Sion, y se ha manifestado en su gloria.

17 Т ой е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

Ha considerado la oración de los menesterosos, y no ha despreciado su plegaria.

18 Т ова ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

Esto se escribirá para las generaciones futuras; para que un pueblo aún por crear alabe al Señor.

19 З ащото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

Pues El miró desde su excelso santuario; desde el cielo el Señor se fijó en la tierra,

20 з а да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

para oír el gemido de los prisioneros, para poner en libertad a los condenados a muerte;

21 з а да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

para que los hombres anuncien en Sion el nombre del Señor, y su alabanza en Jerusalén,

22 к огато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

cuando los pueblos y los reinos se congreguen a una para servir al Señor.

23 Т ой намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

El debilitó mis fuerzas en el camino; acortó mis días.

24 А з казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

Dije: Dios mío, no me lleves en la mitad de mis días; tus años son por todas las generaciones.

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Desde la antigüedad tú fundaste la tierra, y los cielos son la obra de tus manos.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ellos perecerán, pero tú permaneces; y todos ellos como una vestidura se desgastarán, como vestido los mudarás, y serán cambiados.

27 Н о Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

Pero tú eres el mismo, y tus años no tendrán fin.

28 С иновете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Los hijos de tus siervos permanecerán, y su descendencia será establecida delante de ti.