1 А ко се върнеш, Израелю, казва Господ, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен,

Si has de volver, oh Israel —declara el Señor — vuélvete a mí. Si quitas de mi presencia tus abominaciones, y no vacilas,

2 и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на Господа!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

y juras: “Vive el Señor ”, en verdad, en juicio y en justicia, entonces se bendecirán en El las naciones, y en El se gloriarán.

3 З ащото така казва Господ на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

Porque así dice el Señor a los hombres de Judá y de Jerusalén: Romped el barbecho, y no sembréis entre espinos.

4 О брежете се на Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. Пророчество за падението на Юдея

Circuncidaos para el Señor, y quitad los prepucios de vuestros corazones, hombres de Judá y habitantes de Jerusalén, no sea que mi furor salga como fuego y arda y no haya quien lo apague, a causa de la maldad de vuestras obras.

5 В ъзвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

Declarad en Judá y proclamad en Jerusalén, y decid: Tocad la trompeta en la tierra; clamad en alta voz, y decid: “Reuníos y entremos en las ciudades fortificadas.”

6 И здигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

Izad bandera hacia Sion; buscad refugio, no os detengáis; porque traigo del norte la calamidad, una gran destrucción.

7 Л ъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.

Ha salido el león de la espesura, y el destructor de naciones se ha puesto en marcha; ha salido de su lugar para convertir tu tierra en desolación. Tus ciudades quedarán en ruinas, sin habitantes.

8 З атова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

Por eso, vestíos de cilicio, lamentaos y gemid; porque no se ha apartado de nosotros la ardiente ira del Señor.

9 В онзи ден, казва Господ, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.

Y sucederá en aquel día —declara el Señor — que fallará el corazón del rey y el corazón de los príncipes; se quedarán atónitos los sacerdotes y los profetas se pasmarán.

10 Т огава казах: О, Господи Йехова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.

Entonces dije: ¡Ah, Señor Dios! Ciertamente has engañado en gran manera a este pueblo y a Jerusalén, diciendo: “Paz tendréis”, cuando tienen la espada al cuello.

11 В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми - не за да отвее, нито да очисти.

En aquel tiempo se dirá a este pueblo y a Jerusalén: Un viento abrasador de las alturas desoladas del desierto, en dirección a la hija de mi pueblo, no para aventar, ni para limpiar,

12 Д а! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

un viento demasiado fuerte para esto, vendrá a mi mandato. Ahora yo pronunciaré juicios contra ellos.

13 Е то, като облак ще се издигне и колесниците му - като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

He aquí que él sube como las nubes, y como un torbellino sus carros; sus caballos son más ligeros que las águilas. ¡Ay de nosotros, porque estamos perdidos!

14 Й ерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

Lava de maldad tu corazón, Jerusalén, para que seas salva. ¿Hasta cuándo morarán dentro de ti pensamientos perversos ?

15 З ащото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:

Porque una voz lo anuncia desde Dan, y proclama el mal desde los montes de Efraín.

16 О бявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове.

Avisad lo a las naciones: ¡Aquí están! Proclamad sobre Jerusalén: “Sitiadores vienen de tierra lejana y alzan sus voces contra las ciudades de Judá.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

“Como guardas de campo están apostados contra ella por todos lados, porque se ha rebelado contra mí ” —declara el Señor.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина - горчиво е, наистина - стигна до сърцето ти.

Tu comportamiento y tus acciones te han traído estas cosas. Esta es tu maldad. ¡Qué amarga! ¡Cómo ha penetrado hasta tu corazón!

19 Ч реслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.

¡Alma mía, alma mía! Estoy angustiado, ¡oh corazón mío! Mi corazón se agita dentro de mí; no callaré, porque has oído, alma mía, el sonido de la trompeta, el pregón de guerra.

20 П огибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми - в един миг.

Desastre sobre desastre se anuncia, porque es arrasada toda la tierra; de repente son arrasadas mis tiendas, en un instante mis cortinas.

21 Д окога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

¿Hasta cuándo he de ver la bandera y he de oír el sonido de la trompeta?

22 З ащото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

Porque mi pueblo es necio, no me conoce; hijos torpes son, no son inteligentes. Astutos son para hacer el mal, pero hacer el bien no saben.

23 П огледнах към земята и, ето - тя беше пуста и празна; към небето - и нямаше светлината му.

Miré a la tierra, y he aquí que estaba sin orden y vacía; y a los cielos, y no tenían luz.

24 П огледнах към планините и, ето - трепереха, и всички хълмове се тресяха.

Miré a los montes, y he aquí que temblaban, y todas las colinas se estremecían.

25 П огледнах и, ето - нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали.

Miré, y he aquí que no había hombre alguno, y todas las aves del cielo habían huido.

26 П огледнах и, ето - плодородната страна беше пуста и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

Miré, y he aquí que la tierra fértil era un desierto, y todas sus ciudades estaban arrasadas delante del Señor, delante del ardor de su ira.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса.

Porque así dice el Señor: Una desolación será toda la tierra, pero no causaré una destrucción total.

28 З атова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.

Por eso se enlutará la tierra, y se oscurecerán los cielos arriba, porque he hablado, lo he decidido, y no me arrepentiré, ni me retractaré de ello.

29 О т шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

Al ruido de jinetes y arqueros huye toda la ciudad; entran en las espesuras y trepan por los peñascos. Toda ciudad está abandonada, y no queda en ellas morador alguno.

30 А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

Y tú, desolada, ¿qué harás ? Aunque te vistas de escarlata, aunque te pongas adornos de oro, aunque te agrandes con pintura los ojos, en vano te embelleces; te desprecian tus amantes, sólo buscan tu vida.

31 З ащото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Porque oí un grito como de mujer de parto, angustia como de primeriza; era el grito de la hija de Sion que se ahogaba, y extendía sus manos, diciendo: ¡Ay ahora de mí, porque desfallezco ante los asesinos!