Второзаконие 32 ~ Deuteronomio 32

picture

1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

Prestad atención, oh cielos, y dejadme hablar; y escuche la tierra las palabras de mi boca.

2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

Caiga como la lluvia mi enseñanza, y destile como el rocío mi discurso, como llovizna sobre el verde prado y como aguacero sobre la hierba.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

Porque yo proclamo el nombre del Señor; atribuid grandeza a nuestro Dios.

4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

¡La Roca! Su obra es perfecta, porque todos sus caminos son justos; Dios de fidelidad y sin injusticia, justo y recto es El.

5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

En forma corrompida se han portado con El. No son sus hijos, debido a los defectos de ellos; son una generación perversa y torcida.

6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

¿Así pagáis al Señor, oh pueblo insensato e ignorante ? ¿No es El tu padre que te compró ? El te hizo y te estableció.

7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

Acuérdate de los días de antaño; considera los años de todas las generaciones. Pregunta a tu padre, y él te lo hará saber; a tus ancianos, y ellos te lo dirán.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

Cuando el Altísimo dio a las naciones su herencia, cuando separó los hijos del hombre, fijó los límites de los pueblos según el número de los hijos de Israel.

9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

Pues la porción del Señor es su pueblo; Jacob es la parte de su heredad.

10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

Lo encontró en tierra desierta, en la horrenda soledad de un desierto; lo rodeó, cuidó de él, lo guardó como a la niña de sus ojos.

11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

Como un águila que despierta su nidada, que revolotea sobre sus polluelos, extendió sus alas y los tomó, los llevó sobre su plumaje.

12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

El Señor solo lo guió, y con él no hubo dios extranjero.

13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

Lo hizo cabalgar sobre las alturas de la tierra, y comió el producto del campo; le hizo gustar miel de la peña, y aceite del pedernal,

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

cuajada de vacas y leche de ovejas, con grosura de corderos, y carneros de raza de Basán y machos cabríos, con lo mejor del trigo; y de la sangre de uvas bebiste vino.

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

Pero Jesurún engordó y dio coces (has engordado, estás cebado y rollizo ); entonces abandonó a Dios que lo hizo, y menospreció a la Roca de su salvación.

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

Le provocaron a celos con dioses extraños, con abominaciones le provocaron a ira.

17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

Ofrecieron sacrificios a demonios, no a Dios, a dioses que no habían conocido, dioses nuevos que vinieron recientemente, a los que vuestros padres no temieron.

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

Despreciaste a la Roca que te engendró, y olvidaste al Dios que te dio a luz.

19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

Y el Señor vio esto, y se llenó de ira a causa de la provocación de sus hijos y de sus hijas.

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

Entonces El dijo: “Esconderé de ellos mi rostro, veré cuál será su fin; porque son una generación perversa, hijos en los cuales no hay fidelidad.

21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

“Ellos me han provocado a celo con lo que no es Dios; me han irritado con sus ídolos. Yo, pues, los provocaré a celos con los que no son un pueblo; los irritaré con una nación insensata,

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

porque fuego se ha encendido en mi ira, que quema hasta las profundidades del Seol, consume la tierra con su fruto, e incendia los fundamentos de los montes.

23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

“Amontonaré calamidades sobre ellos, emplearé en ellos mis saetas.

24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

“ Serán debilitados por el hambre, y consumidos por la plaga y destrucción amarga; dientes de fieras enviaré sobre ellos, con veneno de serpientes que se arrastran en el polvo.

25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

“Afuera traerá duelo la espada, y dentro el terror, tanto al joven como a la virgen, al niño de pecho como al hombre encanecido.

26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

“Yo hubiera dicho: ‘Los haré pedazos, borraré la memoria de ellos de entre los hombres ’,

27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

si no hubiera temido la provocación del enemigo, no sea que entendieran mal sus adversarios, no sea que dijeran: ‘Nuestra mano ha triunfado, y no es el Señor el que ha hecho todo esto.’”

28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

Porque son una nación privada de consejo, y no hay en ellos inteligencia.

29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

Ojalá que fueran sabios, que comprendieran esto, que discernieran su futuro.

30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

¿Cómo es que uno puede perseguir a mil, y dos hacer huir a diez mil, si su Roca no los hubiera vendido, y el Señor no los hubiera entregado?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

En verdad, su roca no es como nuestra Roca; aun nuestros mismos enemigos así lo juzgan.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

Porque la vid de ellos es de la vid de Sodoma y de los campos de Gomorra; sus uvas son uvas venenosas, sus racimos, amargos.

33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

Su vino es veneno de serpientes, y ponzoña mortal de cobras.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

“¿No tengo yo esto guardado conmigo, sellado en mis tesoros ?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

“Mía es la venganza y la retribución; a su tiempo el pie de ellos resbalará, porque el día de su calamidad está cerca, ya se apresura lo que les está preparado.”

36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

Porque el Señor vindicará a su pueblo y tendrá compasión de sus siervos, cuando vea que su fuerza se ha ido, y que nadie queda, ni siervo ni libre.

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

Dirá El entonces: “¿Dónde están sus dioses, la roca en que buscaban refugio,

38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

los que comían la grosura de sus sacrificios, y bebían el vino de su libación ? ¡Que se levanten y os ayuden! ¡Que sean ellos vuestro refugio!

39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

“Ved ahora que yo, yo soy el Señor, y fuera de mí no hay dios. Yo hago morir y hago vivir. Yo hiero y yo sano, y no hay quien pueda librar de mi mano.

40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

“Ciertamente, alzo a los cielos mi mano, y digo: Como que vivo yo para siempre,

41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

cuando afile mi espada flameante y mi mano empuñe la justicia, me vengaré de mis adversarios y daré el pago a los que me aborrecen.

42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

“Embriagaré mis saetas con sangre, y mi espada se hartará de carne, de sangre de muertos y cautivos, de los jefes de larga cabellera del enemigo.”

43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

Regocijaos, naciones, con su pueblo, porque El vengará la sangre de sus siervos; traerá venganza sobre sus adversarios, y hará expiación por su tierra y su pueblo. Se ordena a Moisés subir al monte Nebo

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

Entonces llegó Moisés y habló todas las palabras de este cántico a oídos del pueblo, él, con Josué, hijo de Nun.

45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

Cuando terminó Moisés de hablar todas estas palabras a todo Israel,

46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

les dijo: Fijad en vuestro corazón todas las palabras con que os advierto hoy, las cuales ordenaréis a vuestros hijos que las obedezcan cuidadosamente, todas las palabras de esta ley.

47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

Porque no es palabra inútil para vosotros; ciertamente es vuestra vida. Por esta palabra prolongaréis vuestros días en la tierra adonde vosotros vais, cruzando el Jordán a fin de poseerla.

48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

En aquel mismo día, habló el Señor a Moisés, diciendo:

49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

Sube a estos montes de Abarim, al monte Nebo, que está en la tierra de Moab frente a Jericó, y mira hacia la tierra de Canaán, la cual doy a los hijos de Israel en posesión.

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

Morirás en el monte al cual subes, y serás reunido a tu pueblo, así como murió tu hermano Aarón sobre el monte Hor, y fue reunido a su pueblo;

51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

porque me fuisteis infieles en medio de los hijos de Israel en las aguas de Meriba de Cades, en el desierto de Zin, porque no me santificasteis en medio de los hijos de Israel.

52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.

Por tanto, sólo de lejos verás la tierra, pero allí no entrarás, a la tierra que doy a los hijos de Israel.