1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

«Escuchad, cielos, y hablaré; oiga la tierra los dichos de mi boca.

2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

Goteará como la lluvia mi enseñanza; destilará como el rocío mi razonamiento, como la llovizna sobre la grama, como las gotas sobre la hierba.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

»Proclamaré el nombre de Jehová: ¡engrandeced a nuestro Dios!

4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

Él es la Roca, cuya obra es perfecta, porque todos sus caminos son rectos. Es un Dios de verdad y no hay maldad en él; es justo y recto.

5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

»La corrupción no es suya; de sus hijos es la mancha, generación torcida y perversa.

6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

¿Así pagáis a Jehová, pueblo loco e ignorante? ¿No es él tu padre, que te creó? Él te hizo y te estableció.

7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

»Acuérdate de los tiempos antiguos, considera los años de muchas generaciones; pregunta a tu padre, y él te lo contará; a tus ancianos, y ellos te lo dirán.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

Cuando el Altísimo hizo heredar a las naciones, cuando hizo dividir a los hijos de los hombres, estableció los límites de los pueblos según el número de los hijos de Israel.

9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

Porque la porción de Jehová es su pueblo; Jacob, la heredad que le tocó.

10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

Lo halló en tierra de desierto, en yermo de horrible soledad; lo rodeó, lo instruyó, lo guardó como a la niña de su ojo.

11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

como el águila que excita su nidada, revoloteando sobre sus pollos, así extendió sus alas, lo tomó, y lo llevó sobre sus plumas.

12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

»Jehová solo lo guió, y con él no hubo dios extraño.

13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

Lo hizo subir sobre las alturas de la tierra, comió los frutos del campo, lo alimentó con miel de la peña y con aceite del duro pedernal,

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

con mantequilla de vacas y leche de ovejas; con grasa de corderos y carneros de Basán, y también machos cabríos; con lo mejor del trigo, y de la sangre de la uva bebiste vino.

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

»Pero engordó Jesurún, y tiró coces (engordaste, te cubriste de grasa); entonces abandonó al Dios que lo hizo y menospreció la Roca de su salvación.

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

Provocaron sus celos con dioses ajenos, y su ira con abominaciones.

17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

Sacrificaron a los demonios, y no a Dios; a dioses que no habían conocido, a nuevos dioses venidos de cerca, que no habían temido vuestros padres.

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

»De la Roca que te creó te olvidaste; te has olvidado de Dios, tu creador.

19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

Lo vio Jehová, y se encendió su ira por el menosprecio de sus hijos y de sus hijas.

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

Y dijo: “Esconderé de ellos mi rostro, veré cuál será su fin; porque son una generación perversa, hijos infieles.

21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

Ellos provocaron mis celos con lo que no es Dios; me irritaron con sus ídolos. Yo también provocaré sus celos con un pueblo que no es pueblo, los irritaré con una nación insensata.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

Porque el fuego de mi ira se ha encendido y arderá hasta las profundidades del seol; devorará la tierra y sus frutos, y abrasará los fundamentos de los montes.

23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

Yo amontonaré males sobre ellos; emplearé en ellos mis flechas.

24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

Quedarán extenuados por el hambre, consumidos por la fiebre ardiente y la peste maligna. Diente de fieras enviaré también sobre ellos, con veneno de serpientes de la tierra.

25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

Por fuera desolará la espada, y dentro de las casas el espanto; tanto al joven como a la muchacha, al niño de pecho como al hombre cano.

26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

Yo había dicho que los esparciría lejos, que borraría su recuerdo de en medio de los hombres,

27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

pero temí la jactancia del enemigo, el envanecimiento de sus adversarios, no sea que digan: ‘Nuestra mano prevalece y ha hecho todo esto, y no Jehová.’”

28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

»Porque son nación privada de consejos, y no hay en ellos entendimiento.

29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

¡Ojalá fueran sabios, comprendieran esto y se dieran cuenta del fin que los espera!

30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

¿Cómo podría perseguir uno a mil, y dos hacer huir a diez mil, si su Roca no los hubiera vendido y Jehová no los hubiera entregado?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

Porque la roca de ellos no es como nuestra Roca, y aun nuestros enemigos son de ello testigos.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

Porque de la vid de Sodoma es la vid de ellos, y de los campos de Gomorra; las uvas de ellos son uvas ponzoñosas, racimos muy amargos tienen.

33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

Veneno de serpientes es su vino, y ponzoña cruel de áspides.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

»¿No tengo yo esto guardado conmigo, sellado en mis tesoros?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

Mía es la venganza y la retribución; a su tiempo su pie resbalará, porque el día de su aflicción está cercano y lo que les está preparado se apresura.

36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

»Sí, Jehová juzgará a su pueblo, y por amor de sus siervos se arrepentirá, cuando vea que la fuerza pereció, y que no queda ni siervo ni libre.

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

Entonces dirá: “¿Dónde están sus dioses, la roca en que se refugiaban,

38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

que comían la grasa de sus sacrificios y bebían el vino de sus libaciones?” ¡Que se levanten y os ayuden! ¡Que vengan y os defiendan!

39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

Ved ahora que yo, yo soy, y no hay dioses conmigo; yo hago morir y yo hago vivir, yo hiero y yo sano, y no hay quien pueda librarse de mis manos.

40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

Porque yo alzaré a los cielos mi mano, y diré: ¡Vivo yo para siempre!

41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

Cuando afile mi reluciente espada y mi mano empuñe el juicio, tomaré venganza de mis enemigos y daré su retribución a los que me aborrecen.

42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

Embriagaré de sangre mis flechas, y mi espada devorará carne; sangre de muertos y cautivos, cabezas de jefes enemigos.

43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

»¡Alabad, naciones, a su pueblo, porque él vengará la sangre de sus siervos, tomará venganza de sus enemigos, y hará expiación por la tierra de su pueblo!»

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

Moisés, acompañado por Josué hijo de Nun, fue y recitó todas las palabras de este cántico a oídos del pueblo.

45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

Cuando acabó Moisés de recitar todas estas palabras ante todo Israel,

46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

les dijo: «Aplicad vuestro corazón a todas las palabras que yo os testifico hoy, para que mandéis a vuestros hijos que cuiden de cumplir todas las palabras de esta Ley.

47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

Porque no os es cosa vana; es vuestra vida, pues por medio de esta Ley haréis prolongar vuestros días sobre la tierra a la que vais para tomarla en posesión tras pasar el Jordán.» Se le permite a Moisés contemplar la tierra de Canaán

48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

Aquel mismo día Jehová habló a Moisés y le dijo:

49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

«Sube a estos montes de Abarim, al monte Nebo, situado en la tierra de Moab que está frente a Jericó, y mira la tierra de Canaán, que yo doy por heredad a los hijos de Israel.

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

Muere allí en el monte al cual subes, y te reunirás a tu pueblo, así como murió Aarón, tu hermano, en el monte Hor, y se reunió a su pueblo.

51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

Por cuanto pecasteis contra mí en medio de los hijos de Israel, en las aguas de Meriba, en Cades, en el desierto de Zin; porque no me santificasteis en medio de los hijos de Israel.

52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.

Verás, por tanto, delante de ti la tierra, pero no entrarás allá, en la tierra que doy a los hijos de Israel.»