1 О твори, Ливане, вратите си, за да изгори огън кедрите ти.

¡Líbano, abre tus puertas, y que el fuego consuma tus cedros!

2 Р идай, елхо, защото падна кедърът, защото отбраните кедри се сринаха; ридайте, васански дъбове, защото непроходимата гора бе изсечена.

Aúlla, ciprés, porque el cedro cayó, porque los árboles magníficos son derribados. Aullad, encinas de Basán, porque el bosque espeso es derribado.

3 Г лас се чува от ридаещи пастири, защото това, с което се славеха, бе разрушено - глас на млади лъвове, които реват, понеже Йордановото величие бе опустошено.

Voz de aullido de pastores, porque su magnificencia es asolada; estruendo de rugidos de cachorros de leones, porque la gloria del Jordán es destruida. Los pastores inútiles

4 Т ака казва Господ, моят Бог: Паси стадото, обречено на клане,

Así ha dicho Jehová, mi Dios: «Apacienta las ovejas destinadas a la matanza,

5 ч иито купувачи ги колят и не се чувстват виновни; докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото забогатях! И самите пастири не ги жалят.

a las cuales matan sus compradores sin sentirse culpables; y el que las vende dice: “Bendito sea Jehová, porque me he enriquecido.” Ni aún sus pastores tienen piedad de ellas.

6 З атова няма вече да пожаля жителите на тази земя, казва Господ; а, ето, ще предам хората - всеки в ръката на ближния му и в ръката на царя му; и те ще разорят земята и Аз няма да ги избавя от ръката им.

Por tanto, no tendré ya más piedad de los habitantes de la tierra, dice Jehová. Entregaré a los hombres, a cada uno en manos de su compañero y en manos de su rey. Ellos asolarán la tierra y yo no los libraré de sus manos.»

7 И така, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

Apacenté, pues, las ovejas destinadas a la matanza, esto es, a los pobres del rebaño. Tomé para mí dos cayados: a uno le puse por nombre Gracia, y al otro, Ataduras. Apacenté las ovejas,

8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

y en un mes despedí a tres pastores, pues mi alma se impacientó contra ellos, y su alma también se hastió de mí.

9 П осле казах: Няма да ви паса; което умира, нека умира, и което загива, нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

Entonces dije: «¡No os apacentaré más! ¡La que prefiera morir, que muera; si alguna se pierde, que se pierda! ¡Las que queden, que se coman unas a otras!»

10 И като взех тоягата си Благост, пречупих я, за да унищожава завета, който бях сключил с всички племена.

Tomé luego mi cayado Gracia y lo quebré, para romper el pacto que había concertado con todos los pueblos.

11 В същия ден, когато беше пречупена, бедните от стадото, които внимаваха в мене, познаха наистина, че това беше Господнето слово.

El pacto quedó deshecho ese día, y así conocieron los pobres del rebaño que me observaban que aquélla era palabra de Jehová.

12 Т огава казах: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, ако ли не, недейте. И така, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

Yo les dije: «Si os parece bien, dadme mi salario; y si no, dejadlo.» Entonces pesaron mi salario: treinta piezas de plata.

13 А Господ ми каза: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! Аз взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

Jehová me dijo: «Échalo al tesoro. ¡Hermoso precio con que me han apreciado!» Tomé entonces las treinta piezas de plata y las eché en el tesoro de la casa de Jehová.

14 Т огава пречупих и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израел.

Quebré luego el otro cayado, Ataduras, para romper la hermandad entre Judá e Israel.

15 И Господ ми каза: Вземи си сега пособията на ненужен овчар.

Jehová me dijo: «Toma ahora los aperos de un pastor insensato;

16 З ащото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, който няма да се сеща за изгубените, нито да търси разпръснатите, който няма да лекува ранената, нито да пасе здравата, а ще яде месото на тлъстата и ще разсича копитата им.

porque yo levanto en la tierra a un pastor que no visitará las perdidas, ni buscará la pequeña, ni curará la perniquebrada, ni llevará la cansada a cuestas, sino que comerá la carne de la gorda y romperá sus pezuñas.

17 Г орко на безполезния пастир, който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му и върху дясното му око; мишцата му съвсем ще изсъхне и дясното му око съвсем ще се помрачи.

»¡Ay del pastor inútil que abandona el ganado! ¡Que la espada hiera su brazo y su ojo derecho! ¡Que se le seque del todo el brazo y su ojo derecho quede enteramente oscurecido!»