1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

La mujer sabia edifica su casa, pero la necia con sus manos la derriba.

2 К ойто ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

El que camina rectamente teme a Jehová, pero el de caminos pervertidos lo menosprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

En la boca del necio está la vara de su soberbia; a los sabios, sus labios los protegen.

4 К ъдето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

Sin bueyes, el granero está vacío; por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

5 В ерният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

El testigo verdadero no miente; el testigo falso dice mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

Busca el escarnecedor la sabiduría y no la halla, pero para el hombre sensato la sabiduría es cosa fácil.

7 О тмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

Quítate de delante del hombre necio, porque no hallarás ciencia en sus labios.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

La ciencia del prudente está en comprender su camino; la indiscreción de los necios es engaño.

9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

Los necios se burlan del pecado, pero entre los rectos hay buena voluntad.

10 С ърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

El corazón conoce sus íntimas amarguras, y ningún extraño se mezclará en su alegría.

11 К ъщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

La casa de los malvados será asolada, pero florecerá la morada de los rectos.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

Hay camino que al hombre le parece derecho, pero es camino que lleva a la muerte.

13 Д аже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

Aun en medio de la risa se duele el corazón, y el término de la alegría es la congoja.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

De sus caminos se hastía el necio de corazón, pero el hombre de bien estará contento con el suyo.

15 П ростият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

El ingenuo todo lo cree; el prudente mide bien sus pasos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

El sabio teme y se aparta del mal; el insensato es insolente y confiado.

17 И збухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

El que fácilmente se enoja comete locuras; y el hombre perverso es aborrecido.

18 Б езумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Los ingenuos heredarán necedad, mas los prudentes se coronarán de sabiduría.

19 З лите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

Los malos se inclinarán delante de los buenos, y los malvados, ante las puertas del justo.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

El pobre resulta odioso aun a su amigo, pero muchos son los que aman al rico.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

Peca el que menosprecia a su prójimo, pero el que tiene misericordia de los pobres es bienaventurado.

22 Н е се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

¿No yerran los que traman el mal? Pero misericordia y verdad alcanzarán a los que planean el bien.

23 О т всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

Toda labor da su fruto; mas las vanas palabras empobrecen.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

Las riquezas de los sabios son su corona; la insensatez de los necios es locura.

25 В ерният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

El testigo veraz salva las vidas; el falso dice mentiras.

26 В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

En el temor de Jehová está la firme confianza, la esperanza para sus hijos.

27 С трахът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

El temor de Jehová es manantial de vida que aparta de los lazos de la muerte.

28 К огато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

En el pueblo numeroso está la gloria del rey; en la falta de pueblo, la debilidad del príncipe.

29 К ойто не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

El que tarda en airarse es grande de entendimiento; el impaciente de espíritu pone de manifiesto su necedad.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

El corazón apacible es vida para la carne; la envidia es carcoma de los huesos.

31 К ойто угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

El que oprime al pobre afrenta a su Hacedor, pero lo honra el que tiene misericordia del pobre.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

Por su maldad es derribado el malvado, pero el justo halla refugio en su propia muerte.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

En el corazón del prudente reposa la sabiduría, pero no es conocida en medio de los necios.

34 П равдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

La justicia engrandece a la nación; el pecado es afrenta de las naciones.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.

El favor del rey es para con el servidor prudente; su enojo, para el que lo avergüenza.