1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

La mujer sabia edifica su casa, pero la necia con sus manos la derriba.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

El que camina rectamente teme a Jehová, pero el de caminos pervertidos lo menosprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

En la boca del necio está la vara de su soberbia; a los sabios, sus labios los protegen.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Sin bueyes, el granero está vacío; por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

El testigo verdadero no miente; el testigo falso dice mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

Busca el escarnecedor la sabiduría y no la halla, pero para el hombre sensato la sabiduría es cosa fácil.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Quítate de delante del hombre necio, porque no hallarás ciencia en sus labios.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

La ciencia del prudente está en comprender su camino; la indiscreción de los necios es engaño.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

Los necios se burlan del pecado, pero entre los rectos hay buena voluntad.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

El corazón conoce sus íntimas amarguras, y ningún extraño se mezclará en su alegría.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La casa de los malvados será asolada, pero florecerá la morada de los rectos.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Hay camino que al hombre le parece derecho, pero es camino que lleva a la muerte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Aun en medio de la risa se duele el corazón, y el término de la alegría es la congoja.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

De sus caminos se hastía el necio de corazón, pero el hombre de bien estará contento con el suyo.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

El ingenuo todo lo cree; el prudente mide bien sus pasos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

El sabio teme y se aparta del mal; el insensato es insolente y confiado.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

El que fácilmente se enoja comete locuras; y el hombre perverso es aborrecido.

18 Б езумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Los ingenuos heredarán necedad, mas los prudentes se coronarán de sabiduría.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

Los malos se inclinarán delante de los buenos, y los malvados, ante las puertas del justo.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

El pobre resulta odioso aun a su amigo, pero muchos son los que aman al rico.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

Peca el que menosprecia a su prójimo, pero el que tiene misericordia de los pobres es bienaventurado.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

¿No yerran los que traman el mal? Pero misericordia y verdad alcanzarán a los que planean el bien.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

Toda labor da su fruto; mas las vanas palabras empobrecen.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

Las riquezas de los sabios son su corona; la insensatez de los necios es locura.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

El testigo veraz salva las vidas; el falso dice mentiras.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

En el temor de Jehová está la firme confianza, la esperanza para sus hijos.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

El temor de Jehová es manantial de vida que aparta de los lazos de la muerte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

En el pueblo numeroso está la gloria del rey; en la falta de pueblo, la debilidad del príncipe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

El que tarda en airarse es grande de entendimiento; el impaciente de espíritu pone de manifiesto su necedad.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

El corazón apacible es vida para la carne; la envidia es carcoma de los huesos.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

El que oprime al pobre afrenta a su Hacedor, pero lo honra el que tiene misericordia del pobre.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

Por su maldad es derribado el malvado, pero el justo halla refugio en su propia muerte.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

En el corazón del prudente reposa la sabiduría, pero no es conocida en medio de los necios.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La justicia engrandece a la nación; el pecado es afrenta de las naciones.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

El favor del rey es para con el servidor prudente; su enojo, para el que lo avergüenza.