1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

»Hijo mío, está atento a mi sabiduría e inclina tu oído a mi inteligencia,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

para que guardes discreción y tus labios conserven la ciencia.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

Los labios de la mujer extraña destilan miel y su paladar es más suave que el aceite,

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

pero su final es amargo como el ajenjo, agudo como espada de dos filos.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Sus pies descienden a la muerte, sus pasos se dirigen al seol.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Sus caminos no son firmes: no los conoce, ni considera el camino de la vida.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

»Ahora pues, hijos, escuchadme y no os apartéis de las razones de mi boca.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Aleja de ella tu camino y no te acerques a la puerta de su casa,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

no sea que des tu honor a extraños, y tus años a alguien cruel;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

o no sea que los extraños se sacien de tu fuerza, que tus trabajos queden en casa ajena

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

y que gimas al final, cuando se consuma tu carne y todo tu cuerpo,

12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

y digas: “¡Cómo pude aborrecer el consejo? ¡Cómo pudo mi corazón menospreciar la reprensión?

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

¡No escuché la voz de los que me instruían, ni a los que me enseñaban incliné mi oído!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Casi en el colmo del mal he estado, en medio de la sociedad y de la congregación.”

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

»Bebe el agua de tu propia cisterna, los raudales de tu propio pozo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¿Acaso han de derramarse tus fuentes por las calles y tus corrientes de aguas por las plazas?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

Sean ellas para ti solo, no para los extraños que estén contigo.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¡Sea bendito tu manantial y alégrate con la mujer de tu juventud,

19 Т я да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

cierva amada, graciosa gacela! Que sus caricias te satisfagan en todo tiempo y recréate siempre en su amor.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

¿Por qué, hijo mío, has de andar ciego con la mujer ajena y abrazar el seno de la extraña?

21 З ащото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, y él considera todas sus veredas.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Apresarán al malvado sus propias iniquidades, retenido será con las ligaduras de su pecado.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Él morirá por falta de disciplina y errará por lo inmenso de su locura.