1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Volvió Job a reanudar su discurso y dijo:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

«¡Quién me volviera como en los meses pasados, como en los días en que Dios me guardaba,

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

cuando sobre mi cabeza hacía resplandecer su lámpara y a su luz caminaba yo en la oscuridad!

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

¡Así fue en los días de mi juventud, cuando el favor de Dios protegía mi morada;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

cuando aún estaba conmigo el Omnipotente y mis hijos me rodeaban;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

cuando yo lavaba mis pies con leche y la piedra me derramaba ríos de aceite!

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Entonces yo salía a la puerta, a juicio, y en la plaza hacía preparar mi asiento.

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

Al verme, los jóvenes se escondían, los ancianos se levantaban y permanecían en pie,

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

los príncipes dejaban de hablar y se tapaban la boca con la mano,

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

y la voz de los principales se apagaba y se les pegaba la lengua al paladar.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Entonces los que me oían me llamaban bienaventurado, y los que me veían testimoniaban a favor mío,

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

porque yo libraba al pobre que clamaba y al huérfano que carecía de ayudador.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

La bendición venía sobre mí del que estaba a punto de perderse, y al corazón de la viuda yo procuraba alegría.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Iba yo vestido de justicia, cubierto con ella; como manto y diadema era mi rectitud.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

Yo era ojos para el ciego, pies para el cojo

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

y padre para los necesitados. De la causa que no entendía, me informaba con diligencia;

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

y quebrantaba los colmillos del inicuo; de sus dientes le hacía soltar la presa.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Decía yo: “En mi nido moriré. Como arena multiplicaré mis días.”

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Mi raíz estaba abierta junto a las aguas, en mis ramas permanecía el rocío,

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

mi honra se renovaba en mí y mi arco se fortalecía en mi mano.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

»Los que me escuchaban, esperaban callados mi consejo;

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

tras mi palabra no replicaban, pues mi razón destilaba sobre ellos.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

Me esperaban como a la lluvia; abrían su boca como a la lluvia tardía.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

Si me reía con ellos, no se lo creían; pero no dejaban que se apagara la luz de mi rostro.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

Yo les indicaba su camino y me sentaba entre ellos como el jefe. Vivía como un rey en medio de su ejército, o como el que consuela a los que lloran.