1 З атова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Por tanto, hermanos santos, participantes del llamamiento celestial, considerad al apóstol y Sumo sacerdote de nuestra profesión, Cristo Jesús,

2 К ойто бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

el cual es fiel al que lo constituyó, como también lo fue Moisés en toda la casa de Dios.

3 П онеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

Porque de tanta mayor gloria que Moisés es estimado digno éste, cuanto mayor honra que la casa tiene el que la hizo.

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

Toda casa es hecha por alguien; pero el que hizo todas las cosas es Dios.

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

Y Moisés a la verdad fue fiel en toda la casa de Dios, como siervo, para testimonio de lo que se iba a decir;

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

pero Cristo, como hijo, sobre su casa. Y esa casa somos nosotros, con tal que retengamos firme hasta el fin la confianza y el gloriarnos en la esperanza. El reposo del pueblo de Dios

7 З атова, както казва Светият Дух:

Por eso, como dice el Espíritu Santo: «Si oís hoy su voz,

8 Н е закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

no endurezcáis vuestros corazones como en la provocación, en el día de la tentación en el desierto,

9 Г дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

donde me tentaron vuestros padres; me pusieron a prueba y vieron mis obras cuarenta años.

10 З атова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

Por eso me disgusté contra aquella generación y dije: “Siempre andan vagando en su corazón y no han conocido mis caminos.”

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

Por tanto, juré en mi ira: “No entrarán en mi reposo.”»

12 В нимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

Mirad, hermanos, que no haya en ninguno de vosotros corazón tan malo e incrédulo que se aparte del Dios vivo.

13 н о увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Antes bien, exhortaos los unos a los otros cada día, entre tanto que se dice: «Hoy», para que ninguno de vosotros se endurezca por el engaño del pecado,

14 З ащото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

porque somos hechos participantes de Cristo, con tal que retengamos firme hasta el fin nuestra confianza del principio.

15 д окато се казва:

Por lo cual dice: «Si oís hoy su voz, no endurezcáis vuestros corazones como en la provocación.»

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¿Quiénes fueron los que, habiendo oído, lo provocaron? ¿No fueron todos los que salieron de Egipto por mano de Moisés?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¿Y con quiénes estuvo él disgustado cuarenta años? ¿No fue con los que pecaron, cuyos cuerpos cayeron en el desierto?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¿Y a quiénes juró que no entrarían en su reposo, sino a aquellos que desobedecieron?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

Y vemos que no pudieron entrar a causa de su incredulidad.